На следващият ден бе откриването на изложението. Този ден бе отреден само за гости - хора от артистичните среди, журналисти и най-вече, претенциозни аристократи. Всички те разнасяха чаши с шампанско и вино, обсъждаха - правителството, политиката, собствените си постижения и демонстрираха благополучието си. Едва на последно място обърщаха внимание на костюмите и поздравяваха с пресилено възхищение авторката им. След това, отново започваха да нищят клюки. Лусия бе присъствала на много такива събития, наситени с фалш и егоцентризъм. Хората не ѝ обръщаха внимание, а тези които се доближаваха до нея, за да я поздравят, отскачаха бързо, като топки за тенис и продължаваха към следващият интересен обект. Всички богати ѝ се струваха еднакви. Бяха слаби и приличаха на застинали в саркофаг мумии, с лица опънати от ботокс - безизразни, облечени в скъпи, маркови дрехи, подбрани в тъмни и студени нюанси. Бяха учили в едни и същи училища и университети. Имаха едни и същи влиятелни приятели, братовчед ...