Мнозина ехидно мислят, че дядо Георги е мъртъв, защото лежи неподвижно на земята. Но дядо Георги не е мъртъв, а е крайно изтощен. Изнуреното му тяло прави опити да се повдигне, ала мускулите не го държат. Дядо Георги няма дом, но има сметки и плаща парно; лято е, ала е премръзнал; има кола от синковеца си благодетеля, но няма бензин.
Мнозина ехидно мислят, че Дядо Георги е издъхнал, но той е просто слаб. Дядо Георги няма сили, той е немощен и възглавницата му е пропита от сълзите, които нощем пролива. Дядо Георги е объркан от световната криза, ваксините и Зелените сертификати, той е лъган, плют и пренебрегван, заради своята обърканост, но има своята утеха. Паниката обзела света натъжава Дядо Георги и той изслушва мненията на блюстителите на хуманизма, които изчакват мършавите му гърди да поемат за последно глътка въздух, преди тялото му да рухне. И чакат ли, чакат, новите хуманисти, язвително и коварно дебнат за неговата гибел, за да се зарадват, докато с рог разтръбяват любовта си на ...