... а аз продължавах да чакам...
Времето си минаваше със скоростта на вятъра - някога по-бързо и неусетно, друг път - бавно, мъчително, та дори дразнещо... Междувременно всички ме питат за тебе. Разбирам ги, те просто са свикнали да ни виждат заедно. Това, че не си около мене, се отразява не само върху околните. Аз също го чувствам. Липсва ми. Липсваш ми ти. Искам пак да стоя в очите ти; харесва ми това място. Искам пак твоят глас да е мелодията на лятото ми. Искам пак присъствието ти да е причина за моето. Копнея за всичко твое, или по-точно - за всичко наше. Всичко, което имахме.
Имахме, да. Ти каза, че ще продължим да го имаме. Не. Ето къде е грешката ти. Интересното е, че сякаш дори не ти се сърдя... Просто се надявам да си добре. Надявам се тя да те обича така, както заслужаваш. А ти заслужаваш МНОГО. Пожелавам си ти да си добре и винаги усмихнат, защото, (Господи!), усмивката ти е нужна на света - дължиш му я! Направи някого щастлив.
.... аз ще продължа да чакам....