Дължиш ми го.
... а аз продължавах да чакам...
Времето си минаваше със скоростта на вятъра - някога по-бързо и неусетно, друг път - бавно, мъчително, та дори дразнещо... Междувременно всички ме питат за тебе. Разбирам ги, те просто са свикнали да ни виждат заедно. Това, че не си около мене, се отразява не само върху околните. Аз също го чувствам. Липсва ми. Липсваш ми ти. Искам пак да стоя в очите ти; харесва ми това място. Искам пак твоят глас да е мелодията на лятото ми. Искам пак присъствието ти да е причина за моето. Копнея за всичко твое, или по-точно - за всичко наше. Всичко, което имахме.
Имахме, да. Ти каза, че ще продължим да го имаме. Не. Ето къде е грешката ти. Интересното е, че сякаш дори не ти се сърдя... Просто се надявам да си добре. Надявам се тя да те обича така, както заслужаваш. А ти заслужаваш МНОГО. Пожелавам си ти да си добре и винаги усмихнат, защото, (Господи!), усмивката ти е нужна на света - дължиш му я! Направи някого щастлив.
.... аз ще продължа да чакам....
© Мария Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря!!!
-
Прозата ти се отдава,пишеш увлекателно! Харесва ми! Успех, миличка!
-
Благодаря ти за хубавите думи!!! Знаеш ли,оценките,честно казано,изобщо не ме интересуват.Аз използвам сайта просто за да излея това,което имам отвътре с надеждата да ми стане по-леко.Наясно съм,че написаното не е нищо особено,но просто изпитах нуждата да го споделя. И отново - благодаря ти
-
не мога да разбера защо някой го е оценил с 2... според мен е супер истинско и искрено а, да, за чакането, продължавай да чакаш, и изведнъж ще срещнеш случайно някой чаровник и ще ти завладее супер бързо сърцето :3 при мен така стана.. колкото и да беше трудно :3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
