ЕДИН ДЕН
ОТ ЖИВОТА НА БАЛКАНДЖИЯТА
Зората отведнъж се сипна навън. Слабата светлина се промъкна през тънкото перде на прозореца и подкани стареца да ста­не. Очакваше го шетня из двора. "Все едно и също. Омръзна ми. Ще взема днес пак само да седя без да пипна нещо. Ще наблюдавам. Цял живот съм работил. Искам пред очите ми да мине денят. То и без друго освен за къщната шетня, за нищо не ме бива, ама днес и нея ще зарежа. Ще стоя и ще се радвам на божия ден!" – си помисли.
Стана по-късно от обикновено. Дръпна пердето. В лицето го плисна ведрата синева на утрото. Небето беше бистро, чисто като сълза. Оправи леглото, като охкаше край него, изми се и седна да закуси. Снаха му беше сварила чай, макар че и шетнята на двора остави тази сутрин на нея. Напълни паницата, лъхна го парата с дъх на липа, надроби сирене и хляб и апетитно млясна с уста. Друга закуска не признаваше. Подразни го тишината в стаята – пусна радиоточката. Веселата жизнерадостна музика прогони самотата му. „Снахата пак я е сп ...