Нощ... опитвам се да заспя. Затварям очите си... мислите ми са превзети от разни въпроси и отговори. Размишлявам... колко много хора сега, точно в този момент си мислят същото, което и аз. А аз какво си мисля? Мисля си как те си мислят същото. Минават часове, преди да осъзная колко късно е станало. Отърсвам се от всякакви помисли, а може би вече са се изчерпали до неузнаваемост. Тишина... колко шумна може да бъде тишината. В главата ми зашумява звукът от малкия черен часовник, който е до леглото ми. Побърквам се, откачам, скачам от леглото, хващам го и го запращам към стената. Срещу мен рикошират 1000 пружинки, винтчета, пластмасови части и всякакви такива подобни. Лягам в леглото си, вече спокоен и заспивам... Сутрин е... събуждам се. Без да се замисля, стъпвам на земята. В топлото ми ходило се забива всичко, което остана от снощния инцидент. Обичам болката, само тя ме кара да се чувствам жив. Обличам се, оправям се и тръгвам за работа. "Alpha Radio" ме разбужда и ми дава енергия за д ...