4
Не, не. Какво ти шефче?! Заминаха за чужбина и аз се топя тук като ескимос в Африка.
- Спокойно, след ден ще си добре!
- Какво искаш да кажеш? - запитах изненадан.
- Единият от шефовете ти ми е вуйчо. Обади ми се и ми каза да те взема и да те заведа на Златни пясъци, да си починеш малко. Остави ми ключовете за вилата. И аз се изненадах, като разбрах, че работиш за него.
- А кой ще остане тук?
- Има кой, синът му. Сигурно го познаваш?
Познавах го, но сякаш не ми се искаше да го познавам. Пълен въздух. Щеше само да сваля колежките от офиса, ама какво ми пукаше. Шефовете си знаят. Как така се сетиха за мен?!
- Е, добре тогава. А той кога ще дойде?
- Идва. Всеки момент трябва да е тук.
Пихме по кафе, аз чай, спомени, дрън, дрън. Кой с коя колежка “учил” до зори, кой какво спечелил, къде ходил.
- Имам две дъщери - похвали се Кирето - ама ти трябва да знаеш. Първата се роди, когато бяхме в началото на втори курс. Вече е на двадесет. Красавица. Ще ги видиш - и малката е супер. ...