9 апр. 2012 г., 12:00
8 мин за четене
Вече години се каня да опиша едно свое студентско трагико-комично премеждие, което остана в спомените ми от онези хубави години.
Следвах в тогавашния Ленинград (сега Санкт Петербург), випуск 1981-85 година. Онези, които по това време са били студенти в бившия СССР, знаят, че имаше строги закони за предвижване. Освен международния паспорт, трябваше винаги да носиш със себе си и заверена студентска карта. А всеки път, когато се прибираш в родината си, до 3 дни трябваше да се "отбиеш" в РУ на МВР, за да ударят печат в паспорта ти, че си пристигнал. Заминаваш ли - също го посещаваш, за да заявиш, че напущаш страната. Това - за статистиката. Сега - по същество.
На една от своите ваканции пропуснах на тръгване да мина през МВР-то. Този мой пропуск ми изигра лоша шега.
Беше началото на октомври. С още няколко мои приятели се бяхме уговорили да пътуваме заедно. Много важно е компанията, с която прекарваш 3 дни в едно купе, да бъде приятна. Речено-сторено. Бяхме от различни градове на България ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация