Апостолиция (Ели Лозанова)
96 58
26 окт. 2008 г., 13:57

Есен 

  Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
1464 0 3
 

Есента пристъпи бавно, боязливо. Беше още дете, облечено в пъстра нощничка на цветя и мечета. Повдигна се на пръсти да надникне през прозореца на лятото. Дъхът й подлуди перденцата. Те се отскубнаха и полетяха заедно с няколко изсъхнали листа, паднали от липите. Брезичките им изпратиха стотици семенца за компания. Есента сви устни и издуха северен вятър. Листата се завъртяха в сложни пируети високо под небето. Ставаха все повече и повече. Севернякът опърли гората, близна челото й и тя цяла поруменя и прежълтя. Есента вече беше пораснала.

© Ели Лозанова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??