Апостолиция (Ели Лозанова)
96 58
26.10.2008 г., 13:57 ч.

Есен 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1463 0 3
 

Есента пристъпи бавно, боязливо. Беше още дете, облечено в пъстра нощничка на цветя и мечета. Повдигна се на пръсти да надникне през прозореца на лятото. Дъхът й подлуди перденцата. Те се отскубнаха и полетяха заедно с няколко изсъхнали листа, паднали от липите. Брезичките им изпратиха стотици семенца за компания. Есента сви устни и издуха северен вятър. Листата се завъртяха в сложни пируети високо под небето. Ставаха все повече и повече. Севернякът опърли гората, близна челото й и тя цяла поруменя и прежълтя. Есента вече беше пораснала.

© Ели Лозанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??