Европът или пътуване към Прага и обратно
Част II - Разходка из Прага
Непознат за мене град. Непознати хора, но поздравяват и ти се усмихват.
В този ден съквартирантката на приятелката ми ме придружаваше. Все още не бях се възстановила от дългия и изморителен път, но нямах търпение да се разходя и да разгледам част от Прага.
Те живеят в доста отдалечен квартал от центъра на Прага и от там, където работят. Кварталът е тих и спокоен. Малки блокове, но не наблъскани един в друг, а разделени от голямо пространство от тревна площ, която се поддържа, дървета, храсти. Чисто е и изхвърлянето на битовите отпадъците наистина е разделно – не като при нас, уж разделно, но никой не спазва това. Тих квартал. Няма шумотевица от превозни средства и градски транспорт.
Наблизо има спирка, от която тръгва автобус през определени часове, по разписание. Качихме се в него, а после с метрото съвсем за кратко пристигнахме до центъра. Красиво е!
Посетихме часовниковата кула. На площада пред нея имаше атрактивно изпълнение. Един чех правеше десетки големи сапунени сферички, които блестят от слънцето с цветовете на дъгата, а децата тичат наоколо, ловят сапунените мехури и ги пукат. И нали и аз съм по душа дете, приближих се и се опитах да уловя едно сапунено мехурче, но то се спука предварително.
Придружителката ми ме заведе до един магазин за дрехи, в който искаше да разгледа нещо. Аз влязох за кратко и излязох, просто ми е безинтересно да се ровя из разни парцали. Приседнах отвън на перваза и се загледах в един уличен изпълнител, който на фон от нежна музика танцуваше, като подмяташе в ръцете си стъклена топка. Топката оживяваше в ръцете му, така като че ли той ѝ даваше живот.
И пак деца преминават край мен, деца от различни националности. Не знам езика им, но им се усмихвам и ги поглеждам в очите искрено и с любов. И виждам пак този блясък на неприкрито щастие. Децата, те са бъдещето на света, те са цветята. А колко нежно е едно цвете и как трябва да се грижиш за него и да го даряваш с любов и внимание. Нека възможно повече деца да бъдат щастливи! Нека за изоставените деца по домовете за сираци се намерят родители, които да ги обичат и да се грижат за тях с любов и търпение.
Пихме кафе и ядохме сладкиши в едно заведение и докато чакахме таксито, за да се приберем, видях как двама полицаи се опитват, но не чрез насилие да вдигнат един клошар. Свободни духове са това клошарите. Без дом, без прехрана, ще ти изпросят това или онова, просто за да преживеят днешния ден.
Така отмина и вторият ден. Утре ли, утре ме чака приключение.
Европът или пътуване към Прага и обратно
Част III – Манастирът Лорета
Трети ден от престоя ми в Прага. Тръгнахме към Манастира Лорета. Транспортът в Прага е толкова добре уреден, независимо дали е метро, трамвай или автобус. Ако знаеш къде искаш да идеш, не можеш да се изгубиш. Във всяко превозно средство от градския транспорт има електронно табло, на което регулярно се изписва спирката, на която в момента е спряло или предстои да спре то. И не само - методично женски глас съобщава на пътниците същата информация, която е и на електронното табло.
Слязохме от автобуса на брега на река Вълтава, по поречието на която е разположена Прага. Криволичи Вълтава, като змия из цяла Прага, водата ѝ е тиха и равна и само лодки и лебеди нарушават величественото ѝ спокойствие.
Зачакахме, покрай нас преминаваха ретро-коли, туристическа атракция на града. Обиколките, които правят, са с цел за кратко време да се обиколят и видят част от историческите обекти, които си струва да се посетят.
Пристигна трамвая, който щеше да ни отведе до мечтаната от мен дестинация, която исках да посетя, Манастира Лорета. Историята за него е преплетена както с исторически факти, така и с легенди. Построен е през 1626 година по нареждане на чешката благородничка Катерина Бенина Лобковиц с цел да популяризира легендата за Санта Каса (свещената къща) от Лорето.
Светата къща в Лорето (или както я наричат италианците Санта Каса ) е едно от най-почитаните светилища, свързани с името на Богородица, и едно от най-обичаните от поклонниците в Европа. Според легендата от XIV век, Домът на Дева Мария е преместен от Назарет в Италия от небесни ангели, а истината е, че е транспортиран от гърците на име Ангелос. Археолозите потвърждават, че част от строителния материал на италианската Santa Casa е идентичен с останките от къщата в Назарет.
По времето на барока по цяла Европа започват да се строят копия на къщата, на Богородица или просто Loreto. Напомнят великолепни монументи, издигнати с преклонение към Божията майка и с вярата, че тя ще закриля града и населението му.
Чешката аристократка Бенина Катерина Лобковиц, очарована от къщата решава да издигне нейно копие и в Прага. За строител кани от Виена прочутия Джовани Орси. Украсата е копие на оригиналните релефи в Италия. Постройката е осветена през 1631 г. Около век по-късно, през 1721 г., започва строежът на фасадата каквато е и днес. Разказаха ми, че след смъртта на съпруга ѝ, който тя загубва млада, за да не я омъжат за брат му, тя се отделя и заживява в този манастир.
Друга легенда разказва за драмата на една майка по време на чумна епидемия през средните векове. На това място имало старо високо дърво с големи разклонения. След загубата на всяко от 12-те си деца, клетата майка окачвала на дървото, на мястото, където сега е паметникът, по една камбанка. Когато починало последното ѝ дете, камбанките сами се разлюлели от майчиния стон.
И още една легенда за Светия старейшина - католически мъченик, чиято скулптура и картина са изложени в манастира. Необичайна гледка за туристите е изобразената жена с брада. Всъщност това е образ на Светия старейшина - католически мъченик. Според легендата надзирателят е дъщеря на краля на Португалия, който ѝ наредил да се омъжи за краля на Сицилия. Момичето цяла нощ се молило и на сутринта молитвите ѝ биват чути, на лицето ѝ вместо нежната моминска кожа висяла гъста и дълга мъжка брада. Сватбата се отменя, но баща ѝ дава нареждане дъщеря му да бъде разпната на кръст. Оттогава надзирателят се смята за мъченица и покровителка на жени, които са нещастни в брака.
Как легенди и истини се вплитат в един общ кръг. Прочитайки легендите ти трябва и да се потопиш в средновековната атмосфера на това свято място.
И ето ни там пред манастира. Седнах на стълбите отвън и загледах фасадата и часовниковата кула, която на всеки кръгъл час звъни с различна тъжна мелодия, заимствана от чешкия фолклор.
Прекрачих прага, потопих се в атмосферата на средновековния барок, на красивите стенописи, които са по протежение на цялата фасада, а в средата е дворът, в който е разположена Санта Каса (свещената къща). Отстрани на къщата на Дева Мария са разположени два шадравана със скулптури. Манастирът притежава завидна колекция от дарения, направени от поклонници от цял свят много скъпоценни камъни в обкови от злато и сребро. Но, най-силно впечатление ми направи дърворезбата, разположена най-накрая, като че ли скрита. Фигурите са толкова съвършено изваяни, че ти се струва, че ще ти проговорят.
Излязох от манастира. С приятелката ми се спуснахме надолу по хълма, на който е разположен той. Минахме покрай много красиви сгради. Истинска приказка. И ето я Прага отвисоко и река Вълтава. Красив град е Прага, не може да се отрече.
© МД Все права защищены