Феликс
Градът заспиваше бавно. Една след друга казанлъшките улици опустяваха в този късен час. Те биваха последвани от изгасването на електрическите крушки в хорските жилища, но една представителка на този вид електрически уреди не следваше общия пример. В стаята, която тя осветяваше, едно момче на възраст около шестнайсет години неуморно „шеташе” по клавиатурата на своя компютър. Въпреки зомбирания поглед, който бе вторачил в монитора, момчето не забелязваше правописните грешки, които се получаваха в иначе така заинтригуващия писан от него текст. Момчето беше само по долни гащи, целият плувнал в пот, която се стичаше по кльощавото му тяло. След още няколко минути непрестанно писане, той отпусна пръсти върху клавиатурата и огледа „създаденото” от него. В този момент вратата на стаята се отвори и вътре влезе мъж на около петдесет години, с черна коса, сред която се личаха няколко бели косъма. Човекът огледа смръщено момчето
- Няма ли да си лягаш? - попита още по-смръщено възрастният чов ...