Колко мрачно беше тази сутрин. Излязла от трети час, бързах да си взема кафе. На вън валеше като изведро. Температурата беше паднала с няколко градуса. Беше мрачно и студено.. Април уж дойде, но вятър духаше като през януари. Беше голямо междучасие. Всички ученици се блъскаха на касата за кафе. В четвъртък попринцип беше много натоварено. В магазина имаше промоции, за това освен бясни ученици, имаше и пенсионери, чакащи промоциите. Колкото до мен, аз не обичах да се блъскам в тълпата. За това седях в барчето на магазина, пушех тънките си цигари и чаках кафето си. Докато аз чаках за кафе, моите луди приятелки си говореха перверзни неща за тях и гаджетата им.. Какви мръсници бяха те, двете. Трите бяхме много добра комбинация. Събрани в едно образувахме много екзотични неща... Мъжете бяха луди по нас. Всяка си имаше своя характер. Но и трите бяхме мръсници. Нямахме задръжки. Правихме всичко с желание, лиготия и любов. Бяхме смели, дръски и амбициозни. Наричаха ни трио шемет.. Дългокраки, стройни и красиви. Покорявахме всички след себе си. Все пак бяхме три.. Но и трите бяхме различни във всяко едно нещо, освен в душите си.. А очите ни., синьо, зелено и кафяво. Все нюанси. Сините очи бяха мои. Дълбоки океани от въздишки. Пълни с истини и тайни, разочарования и болки, радости и възбуди.. Всечко се изписваше в тях от настроението ми до здравословното ми състояние. Бяха толкова чисти.. И красиви, а понякога и тъжни. Бях едно дете, но въпреки това, бях нещастна.. Родителите ми не ми обръщаха вниманието, което се изискваше за щастието на едно дете. Като цяло, по празниците ме залъгваха със скъпи подаръци, а през останалото време ме пращаха на екскурзии, за да не им преча в бизнеса. Зелените очи бяха на Едора. Тя беше луда за връзване. Обичаше изкушенията и плътските грехове. Не обичаше да се обвързва. Предпочиташе да измъчва мъжете с безотговорността и към тях. Очите и изписваха дързък поглед на тигрица. Безотговорни, но пълни с лудост. Тя бе от скромно семейство. Имаше две по-малки сестри, които обичаше много. Кафявите очи на Верина бяха пълни с любов. Тя обичаше всичко, което мърда. Беше много жалостива, заблудена и наивна.. Вярваше сляпо на мъжете, за това все страдаше. Разликата между мен и Верина беше, че в една връзка тя даваше всичко от себе си, та дори и повече, а аз само необходимото. Верина беше нимфоманка. Колкото и странно да звучи, дори само на осемнадесет години, тя обичаше да прави секс толкова, колкото обичаше да яде. А тя найстина ядеше често и по много.. Тя бе дете на разведени родители. Имаше по-голяма сестра и малък племенник. Верина обожаваше майка си и баща си. Дори да бяха разделени, те не я оставяха. Напротив! Надпреварваха се за вниманието и. Имахме и общ приятел. Допуснахме го близо до нас, защото беше почти същият като нас, разбира се, но не изцяло. Аваро обичаше неща, които ние харесвахме. Като започнем от кафетата и цигарите и свършим до дрехите и обувките.. Той беше конте като нас. Обличаше се стилно, както на мен ми харесваше. Повечето мъже му завиждаха, заради това, че е близък с нас. А те горките – НЕ! Семейството на Аваро бяха наши семейни приятели и колеги. Колкото до моята същност, името ми е Палома Патерсън, дъщеря на богатия бизнесмен Пит Патерсън. Живея в град Блекбърн, Северозападна Англия. Запознах се с Едора и Верина още в девети клас. С Аваро се познавахме още от преди години, когато се премести в класа ми, заради купища глупости, които бе извършил. Но нали родителите ни бяха от знатните хора в града, нямаше как да изгонят Аваро от уччилище. Двете ми приятелки не са от тук. Те се преместили от Бевърли в Блекбърн преди няколко години, заради училището, в което учим. И четиримата изучаваме текстил. Мечтата ми е да стана известен дизайнер или стилист и да замина за Лондон.. От както учим заедно, ние сме неразделни.
Следва продължение...
© Памела Все права защищены