Най-после кафето ми дойде. Както обикновено, бях пратила Тино да ми го донесе, защото аз не обичах да чакам, а той все се блъскаше в тълпата. Този път не беше нормално, както аз го харесвах, а късо с гореща вода. Момичето зад бара беше ново, за това не знаеше как да ми приготвя „три в едно”. Запалих цигара с любимото кафе и започнахме дълги разговори, унесени в смях. Изпих го, изпуших и цигарите, но скуката с момчетата, с които бях се увеличаваше.От вратата се зададоха още двама от съучениците ми. Още повече скука.. Освен за коли, за нищо друго не си приказваха. Бяха ми скучни, защото аз се интересувах от съвсем други неща. Изведнъж огладнях. Реших да вляза до магазина и да си купя нещо за ядене. Веднага тръгнах към щанда със сладкиши. Обожавах ги! Изпитвах удоволствие, когато ядях шоколадови изделия. Имаше моменти, в които ми се искаше да изям толкова много шоколад, чак до припадък.. Тази моя ненаситност към шоколада, всъщност беше копнеж за нещо толкова хубаво, че желаех още и още, з ...