Семейният уют... Щастието, да бъдеш някъде с някого и да ти е светло и топло дори, когато навън вилнее свирепа виелица. Да получаваш доза сили след тежък ден или нощ само при мисълта, че има при кого да се прибереш и заради кого да се събудиш и поздравиш утрото на новия ден.
И ако го има, дори нещичко съвсем малко ще ти напомня за него даже да си далеч от дома. Но ако го няма, всичките пари на света не биха били достатъчни да купят и бегла негова имитация.
Колкото и да беше вложено в дизайнерските решения на стаята ми в имението на Чакърови, тя никога нямаше да бъде мой дом. Спомням си как в мухлясалата стаичка на общежитията, пълна с хлебарки и дървеници, на разкованото легло с издънена пружина съм изживявала най-щастливите мигове в живота си, мечтаейки за прекрасното бъдеще заедно с любовта на живота ми. Пред онази "романтика" всичко бледнее, но си беше само моя за колкото си поискам.
А сега дори и да искам, не мога. Мечтите вече са привилегия на други и други решават вместо мен съдб ...