15 июн. 2018 г., 19:37

Гинкини тегоби 

  Проза » Рассказы
889 0 0
9 мин за четене
Гинкини тегоби
Едри житни класове се поклащаха тежко под лекия напор на вятъра. Слънцето печеше на лазурносиния небосвод, а весели лястовици прелитаха, устремени в шеметен танц, догдето огласяваха тази красота с нежните си трели. Тясна бара разделяше ширналите се житни ниви от пасищното поле.
Гинка пасеше под напичащото слънце. Млада и кротка крава бе тя, но слабото й тяло с изскочили остри кокали, под които се образуваха дълбоки вдлъбнатини, и потръпващите копита, й придаваха вид на старо и болнаво животно. Нищо не подсказваше и за туй, че под едрото й и простодушно сърце, биеше сърцето на неродената й рожба. Гладът и недостатъчната паша бяха това, за което човек би се досетил при първия поглед, ако да бе отправил такъв към нея.
Обед преваляваше. Гинка се излегна тежко на сянка под старата слива, изпъна врат и притвори влажните си очи. Тежък бе живота за младото добиче. Гинка чувстваше, че губи силите си, ден от ден и ,че погубваше и живота, който носеше под сърцето си. Пашата бе малк ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Дамянова Все права защищены

Предложения
: ??:??