Часът бе седем сутринта. Слънцето постепенно започна да изгрява и да показва красивите си,топли лъчи,галещи земята и всичко живо на нея. Пойните птички от близката гора запяха веселите си,закачливи песни. Сенките и тъмните фигури от черната нощ,започнаха бавно,но постепенно да си отиват. А странните шушукания и гласове,просто се изпариха с показването на първия слънчев,утринен лъч,прокрадващ се през прозореца,пречупващ се като линия на пердето,намиращо се точно в просторния,обширен коридор,застлан с алено-червен килим...сякаш никога не се бяха появявали.
Не след дълго, младата русокоса девойка се събуди от своя сън. И макар да беше спала само два часа,тя не се чувстваше толкова уморена,напротив,бе жизнерадостна и изпълнена с голям прилив на енергия. Алис се събуди,лежаща както подобава,на своето легло. Изправи се леко и се загледа от дясната страна на стаята. О, супер! Сефра и Мариян вече бяха будни. Сефра, младолико на вид момиче,сигурно на деветнадесет,с дълга кестенява коса, сега се ...