Вече бе тъмно,тъмно като здрач. Луната се разстилаше по гладкото,синьо небе и гарвани грачиха зловещо,зловещо,грозно. Алис не можеше повече да пази тази своя тайна-макар и да бе късно,тя реши да свика всички на заседание в хола.
-Оуф,Алис,какво пък има сега,момиче?-попита с чувство на досада Оугъст.
-Оугъст,вярно е,че всички сме уморени и че ни се спи,но все пак,макар и сънени,сме длъжни да се държим възпитано и любезно,особено към Алис!-заяви гордо Оливия на Оугъст.
-Алис,за какво сме събрали тук?-друг зададе поредния си въпрос младата Сефра.
-Така,Оугъст и момичета,стига сме прекъсвали Алис,да й дадем думата най-накрая и да си лягаме по леглата!-изнервничи Максимус. Момичето му благодари и прочете писмото,което бе намерило в стаята си. Всички бяха в шок от чутото. Имаха чувството,че ушите им ги лъжеха.
-Някой...някой знае ли коя е Госпожа Родрекинес?-попита русокосата девойка. Само Максимус,дясната и най-вярна от всички,ръка на Господаря само каза:
-Това е братовчедка му,била е,де.Ка ...