Глава XVII - Уплашената девойка

       Вече бе тъмно,тъмно като здрач. Луната се разстилаше по гладкото,синьо небе и гарвани грачиха  зловещо,зловещо,грозно. Алис не можеше повече да пази тази своя тайна-макар и да бе късно,тя реши да свика всички на заседание в хола. 

       -Оуф,Алис,какво пък има сега,момиче?-попита с чувство на досада Оугъст.

      -Оугъст,вярно е,че всички сме уморени и че ни се спи,но все пак,макар и сънени,сме длъжни да се държим възпитано и любезно,особено към Алис!-заяви гордо Оливия на Оугъст. 

   -Алис,за какво сме събрали тук?-друг зададе поредния си въпрос младата Сефра. 

   -Така,Оугъст и момичета,стига сме прекъсвали Алис,да й дадем думата най-накрая и да си лягаме по леглата!-изнервничи Максимус. Момичето му благодари и прочете писмото,което бе намерило в стаята си. Всички бяха в шок от чутото. Имаха чувството,че ушите им ги лъжеха.

   -Някой...някой знае ли коя е Госпожа Родрекинес?-попита русокосата девойка. Само Максимус,дясната и най-вярна от всички,ръка на Господаря само каза:

   -Това е братовчедка му,била е,де.Казваше се Амелия-знатна Госпожа,но…. работата не й бе чиста,също като и на нашия Господар. 

   -Защо всички сте против него? Той извършвал ли е нещо лошо въобще?-продължи да пита Алис. -Да,всеки говори за тези клюки-има ги и в селото,и в града,но те истина ли са или просто една лъжа? И трябва ли да им вярваме след като нямаме почти никакви косове,а пък се обръщаме срещу човек,който дори не знаем какво прави? Думите й,обаче вбесиха двадесет и седем годишната Оливия. Тя нямаше план да разкрива за това какво й бе причинил този звяр,за когото Алис говореше,но смело заяви:

    -Не познаваш Господаря,че да го защитаваш толкова! Макар и клюки,знай,истината се върти някъде из тях!  Впрочем,ти защо постоянно изчезваш?! Къде и с кого се мяркаш?

  -Маслинка,стига.Това си е лична работа на Алис и ние не трябва да си намесваме носовете,където не трябва!-обади се Сефра.

 -Не,Сефра! Не съм съгласна с теб! И Алис нещо не ми харесва!

 -Какво имаш предвид това,Оливия?-запита Оугъст. Максимус и Мариян се опитаха да отдалечат трите девойки една от друга,защото предвиждаха голяма,черна буря в техните взаимоотношения. Уви,без успех. Сефра избута Максимус,а Оливия се изплъзна от ръцете на старата жена. Тя бързо се качи на един стол и извика:

   -Подозирам Алис във връзка с Господаря! Всички ахнаха,не можеха да го повярват.

    -Стига глупости,Оливия! Защо злепоставяш Алис? Какво ти е направила толкова,че я намрази изведнъж?-запита я строснато Мариян.

   -Не виждате ли? Тя и Господарят постоянно отсъстват от няколко дни насам-по едно и също време-наблегна на това тя.

  -Моля те,Алис,например,бе тук,със нас,когато полицаите го отведоха-обади се Максимус. Аз лично я видях. 

   -Да,или пък,когато дойдоха да ни разпитат за подробности около смъртта на вече покойния ни приятел,лека му пръст!-каза Оугъст. Тезата на Оливия,че Алис е възлюбена на Господаря,бе напълно вярна,но бе успешна да бъде доказана. Маслинка не целеше наистина да я злепоставя,но виждаше,че между тях двамата имаше нещо много странно-тя виждаше,че двамата са привлечени,сякаш като малък пирон,привлечен от голям,метален магнит. Тя просто не искаше приятелката й да пострада-Роджър за нея бе просто едно чудовище. И бе твърде сигурна,че зад тези врати,които бяха забранявани на всички да ги отварят и въобще докосват,се криеше нещо стряскащо и жестоко. Единственият човек,който знаеше много добре за Господаря,бе Максимус-той знаеше всичко за него и със сигурност знаеше какво има зад тези стари,макар и често почиствани,винаги прашни врати.  

      Алис не пожела да слуша повече думите на Маслинка. Тя излезе навън от имението и просто се изгуби в тъмнината.Опитаха се да я спрат,но тя бе по-бърза и от един четирикопитен,буен кон. В момента тя не бе Алис,не бе вече себе си,почувства се различна,почувства се друга. Тя бе в момента просто една уплашена девойка,бягаща накъдето й сварят красивите,големи очи.