Хвърлях поглед към часовника на стената, а стрелките лениво се местеха. Бях нетърпелива да свърши седмицата. Омръзнало ми беше да дремя тук. Бюрото ми беше още отрупано с документи. На всеки лист написвах номенклатурния код на стоката с химикал, а после набирах информацията в програмата. Бях доста разсеяна и на няколко пъти видях, че правя грешки. Трябваше да внимавам, че счетоводителят ставаше кисел, ако хванеше грешки. Беше задушно, от застоялият въздух ме болеше главата. Работех сама и нямаше с кого да разменя и две думи.
Климатикът вееше срещу мен и ме унасяше с шептенето си. Станах да изпия едно кафе и да се размърдам из склада. Поговорих с колегите, които разтоварваха поредния камион и със склададжията. Навън жегата беше убийствена. Асфалтът на площадката тлееше като жарава. Слънцето грееше на светлото небе, на което нямаше нито един облак. За минути роклята ми залепна по тялото като втора кожа. Гърлото ми засъхна като пустиня.
Стана 17 часа и аз с радост хлопнах лаптопа. Изнизах ...