Хвърлях поглед към часовника на стената, а стрелките лениво се местеха. Бях нетърпелива да свърши седмицата. Омръзнало ми беше да дремя тук. Бюрото ми беше още отрупано с документи. На всеки лист написвах номенклатурния код на стоката с химикал, а после набирах информацията в програмата. Бях доста разсеяна и  на няколко пъти видях, че правя грешки.  Трябваше да внимавам, че счетоводителят ставаше кисел, ако хванеше грешки. Беше задушно, от застоялият въздух ме болеше главата. Работех сама и нямаше с кого да разменя и две думи.
  Климатикът вееше срещу мен и ме унасяше с шептенето си. Станах да изпия едно кафе и да се размърдам из склада. Поговорих с колегите, които разтоварваха поредния камион и със склададжията. Навън жегата беше убийствена. Асфалтът на площадката тлееше като жарава. Слънцето грееше на светлото небе, на което нямаше нито един облак. За минути роклята ми залепна по тялото като втора кожа. Гърлото ми  засъхна като пустиня.
   Стана 17 часа и аз с радост хлопнах лаптопа. Изнизах се бързо към квартирата. Трябваше да се приготвя за Шабат. Асансьорът беше развален и аз с мъка изкачих десетте етажа, като бях вече вир вода. Спирах на всеки етаж и си мърморих. Вмъкнах се под душа и го оставих да се лее като водопад върху мен. Изкъпах се и се проснах с хавлията на леглото. Бях изморена и замаяна от непоносимата жега. Таванът тлееше като пещ. Нямах климатик, а само един изтърбушен вентилатор, който не вършеше почти никаква работа освен да размърда малко горещия въздух.
  Щях да си почина малко и да се стягам за синагогата. Като си помислих за моята любима синагога, усмивка се беше разляла по лицето ми…

     Заспала съм неусетно и след час скочих като ужилена. Бързо разресах тъмната си коса, която се беше смачкала и се разпиляваше както си иска. Намокрих я отново и я завих на кок с две шноли. После отворих гардероба. Нямах кой знае какви тоалети. Мъдреха се няколко рокли, два костюма, три поли и четири блузи. Облякох една рокля, завъртях се пред огледалото, видя ми се доста шарена, свалих я. После пробвах друга. Тя пък ми се видя доста впита, подчертаваше ми извивките, не ставаше за синагогата, по- скоро за дискотека. Навлякох трета – зелена рокля, с консервативна кройка, изчистена линия, тази ставаше. Сложих малко червило и съвсем лек грим, обиците и гривната с перли, грабнах си чантата и затрополих по стълбите.
     Взех такси, за да не се изпотя в тази жега, макар че солено ми излезе. Пристигнах пред синагогата  „Свети Йосиф”. Огромен бял храм се издигаше пред мен, а на  фасадата  беше изобразен тетраграм -  звездата на Давид.

        Измъкнах ефирен шал с ресни и покрих главата си. Влязох смело в храма  и се огледах. Срещу мен  на пиедистал от зелен мрамор се намираше олтарът, с менори от двете страни. Горяха по осем запалени свещи. Равинът стоеше в средата и чакаше. Евреите пристигаха и сядаха на пейките. Знаех, че в ляво сядат жените и се запътих натам. Седнах в края, до пътеката до жена на средна възраст. Поздравих я любезно и тя ми се усмихна. След малко органистът засвири и звуците полетяха към купола. Знаех, че е неприлично да си въртя  глава, но не устоях и вдигнах очи нагоре. От купола се спускаше пищен полилей с хиляди проблесващи стъкълца и лампи. Не можех да не си призная, че е много завладядащо да слушаш трептящата музика на органа. Жената до мен беше затворила очи и витаеше на някъде. 
    Аз скришом наблюдавах мъжете отдясно. Повечето бяха четирдесет – петдесетгодишни, а и по - стари. Нямаше млади мъже. Сигурно младежите висяха по баровете в петък вечер. Загледах ги  и  скоро един от тях се втренчи в мен. Беше възрастен, със синьо сиви очи, приятно лице, сив костюм и добре оформена брада. Сигурно навън умираше от жега с този костюм. Не чух и дума от проповедта на равина. Въртях си очите дискретно и оглеждах. След молитвите и песнопенията на хора, службата свърши.
-    Много хубава служба! – с голям възторг се обърнах към жената до мен.
-    Да, равин  Слобидски  винаги води хубави служби. Не съм Ви виждала тук. За първи път ли идвате?
-    Да. От скоро съм в града.  И съм много очарована. Приятно ми е . Алис Кларк.
-    Сара Лексър. Приятно ми е – жената подаде ръка и аз я стиснах. С какво се занимавате?
-    Ами работя в търговска кантора. Внос – износ – поизлъгах малко аз - А вие?
  Жената остана с впечатление, че съм голяма клечка в кантората и аз се понадух от тази малка измишльотина.
-    Аз сега си гледам децата. Скоро родих близнаците, а имаме още двама по-големи сина. Иначе съпругът ми има магазин за антики. А, ето го и него – тя се усмихна към идващия мъж – Скъпи, запознай се с тази  млада дама – Алис Кларк.
    Подадох ръка с най-чаровната си усмивка, а мъжът я пое внимателно. 
-    Приятно ми е госпожице, Дейвид Лексър.
   Дейвид Лексър беше миловиден мъж, едър шишко, с топли очи. Изглеждаше голям добряк. 
-    Шабат шалом! –  пред нас застана мъжът със сивия костюм, който гледах по време на службата.
-     Шабат шалом! – отговорихме вкупом.
-    Майкъл, запознай се с Алис Кларк – изчурулика новата ми позната.
   Подадох ръка и вперих зелените си очи в Майкъл. Гледах го в упор, без да трепне и мускулче по лицето ми.
-    Майкъл Блум – ръкува се здраво той. 
    Ръката му беше силна и това ми хареса. Силното ръкостискане значи силен характер. Фигурата му беше стройна, добре поддържана, без излишни килограми. А лицето му с бронзов загар. Представях си го как играе тенис или  голф в бял екип.

Гледахме се и се преценявахме един друг. Очите му се плъзнаха по тялото ми. Май му харесах. Леко се усмихна. 

     
-    Майкъл, радваме се да те видим. Отиваме с Дейвид на новият ресторант до  23 улица, идваш ли? Едва чаках да се измъкна тази вечер от дечурлигата.
-    И аз се радвам, Сара. Да вървим, нямам други планове.
-    Ще дойдете ли с нас, госпожице? Макар, че се запознахме току –що ако не възразявате, ще се радваме на компанията ви за Шабата  – обърна се към мен съпругът на Сара.
   Аз само това чаках, така че отговорих:
-    Да, приятно ще ми бъде. Не познавам никой в този град, от скоро съм тук.
   Тръгнахме без много приказки към новия ресторант, на две преки от храма. 
   Там беше много шик, като гледах обстановката започнах да се притеснявам къде се набутах. Не бях стъпвала на такова място. Скъпо щеше да ми излезе, ако мъжете не платяха сметката. Настанихме се на маса за четирима. Столовете бяха удобни  и потънах в моя. Кристалните чаши  искряха от чистота. На масата светеха свещи. Беше супер изискано. Дойде сервитьорът  и мъжете поръчаха хубаво вино от областта Напа и ордьоври с някакво засукано име, дето не го запомних. Вдигнахме чаши и отпихме от виното. Беше тръпчиво и силно, миришеше на билки  и  диви ягоди. Още от първата глътка ми се завъртя главата. Аз обичах бира и в тази жега я предпочитах, но и виното беше повече от добро. Хапвахме ордьоврите от телешки хапки и някакви сирена и разговорът се лееше непринуден и весел, все едно се знаем от сто години. Дейвид и Майкъл говореха за антики и за някакви нови художници, за които не бях чула. Шегуваха се като стари приятели. Основното ястие беше някаква патица с  тежък сос и зеленчуци. Хапвах по някой залък, макар че бях доста изгладняла. Гледах да не се нахвърля на хубавата храна и да се изложа. За десерт  освен плод, не исках друго. Заедно с кафето поръчаха и френски коняк, но ние със Сара отказахме. Страхувах се да не ми се врътне повече главата и да не изръся някоя глупост.
  Аз повече слушах и попивах. Те не ме разпитваха, защото не беше културно да любопитстват . Подхвърлях по някоя дума внимателно и повече се усмихвах загадъчна, като Мона Лиза. Засвириха бавен блус  и Майкъл ме покани да танцуваме. Пристъпих към него и той нежно ме притегли в обятията си. Парфюмът му беше остър, мъжки, с  мирис на океан. На ръката му не забелязах венчална халка. Надявах се да е свободен като птичка. Беше около шейсетте, но танцуваше пъргаво и  изненадващо добре. Ще излъжа ако кажа, че  не ми беше приятно. Танцувах с  културен  фин мъж, който се отнасяше внимателно с мен, сякаш бях рохко яйце. Аз бях на деветнадесет, той към шейсетте, но ми беше хубаво… Дали защото нямах приятели и бях зажадняла за нечие внимание, но Майкъл беше  добре дошъл в живота ми…
-    Алис, как попаднахте в този град?
-    Завърших колежа и останах. Харесва ми океанът. Надявам се, че не съм сгрешила – усмивките ми се лееха  безспир. 
-    И аз се надявам – засмя се Майкъл и ме придърпа към себе си.
   Така и не разбрах с какво се занимава той. Ослушвах се, но не долових и най – малък намек за бизнеса му. На белите му ръкавели бляскаха златни копчета, а часовникът му изглеждаше на стойност, колкото моята едногодишна заплата.
   След приятната вечер се разделихме с Сара и Дейвид. Майкъл взе такси, за да ме изпрати. Не живеех в богаташки квартал, но не ми пукаше какво ще си помисли. Виното от Напа ми беше малко завъртяло главата, очите ми бляскаха и настроението ми беше супер.

     Когато Майкъл придърпа пръстите ми в своите, аз не се дръпнах. Стигнахме до моята улица и аз тръгнах да излизам. Майкъл също слезе  и ме заведе до вратата. Надявах се да ме целуне, но нищо такова не стана.
-     Благодаря за хубавата вечер, Алис. Надявам се пак да се видим.
-    Дааа… и аз си прекарах идеално.
-    Обади ми се, ако искаш. Лека нощ – протегна ръка и ми даде визитната си картичка.
-    Лека нощ, Майкъл. Ще ти звънна.

             Асансьорът пак не светна.  Заизкачвах десетте етажа като си тананиках.
     Не ми се спеше. През капандурата луната пак се беше изцъклила над леглото ми. Но не надничаше любопитно, а  вече нахално... Пълната луна ме докарваше до лудост и аз със замах дръпнах щората.

          Тук беше като сауна. Влязох в банята и оставих студените струи да ме обливат.

    После се мушнах в леглото. Включих лаптопа.

 Разрових се в интернет. 

       Опулих се. 
       Не може да е истина…
    Лелееееееее……. Майкъл беше голяма риба, невероятно богат, милионер от строителния бранш. 
 А най –хубавото  беше, че вдовец от  половин година  и медиите се чудеха коя ще бъде новата   мисис  Блум.
   Започнах гръмко до се смея. Тресях се от смях.Току-що се бях запознала с един от най – желаните мъже…

Продължение…….