Някъде далече, далече живяло племето уху. Вождът му Рал управлявал с вещината на опитен пълководец, но замъгленото му от алчност съзнание го превърнало в копнеещ само за богатства човек. Хората от племето знаели, че всеки опит да се опълчат срещу него свършвал с кръвопролитие. Ето защо, изпълнени със страхопочитание, те изпълнявали точно всяка негова прищявка. Последната от тях, обаче, била отвъд човешките способности. Ето как започнало всичко.
Една сутрин, отегчен от разглеждане на собствените си богатства, свирепият вожд седнал в разкошната беседка на своята градина. Той зареял поглед в небето и видял върха на един кратер, който блестял на слънцето с удивителна хубост. Рал решил, че върхът бил покрит със сребро и тутакси повикал своя съветник - мъдрия Мав. Той бил единственият, който се ползвал с доверието на Рал и дори понякога си позволявал да го спира, ако желанията му били отвъд здравия разум.
- Веднага разпространи сред племето моята заповед - "Аз, Рал, вожд на всички уху, искам ...