ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
ФЛО ОТИВА В СЕВЕРНА АГОРИЯ
По реакцията на баща си към случилото се, Фло разбра, че назрява голям проблем.
Майка ѝ я прегърна и ѝ каза да бъде силна и да приеме съдбата си. Окуражи я по начина, по който само тя можеше. Баща ѝ обаче мълчеше. По принцип той уважаваше законите и дори понякога да се случеше някой от тях да го ощети, се примиряваше, убеден, че те са над всичко. Този път обаче реагира различно. Прие пратениците на краля в замъка, изслуша искането им с мрачно лице и макар външно да не се противи, цяла вечер лицето му приличаше на буреносен облак. А на следващия ден, докато я изпращаха, Фло го видя как гледа на север към Маринео, със стисната до побеляване челюст.
По пътя до Маринео тя яздеше мълчаливо до групата от друни, които я придружаваха – общо петнайсет на брой – и мислеше. Опитваше се да разтълкува странната ситуация. Знаеше, както всяка дъщеря на благородник в Агория, че кралят има обичай да избира жена от произволен род в страната, но това никога ...