ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
КОРИ И ДЕЛИО ПРЕКОСЯВАТ ПЛАНИНАТА
Седмица по-рано, Кори и Делио наближаваха едно малко планинско село в подножието на Момо. Бяха достигнали до селото след цял ден бърз, неспирен ход. Кори постепенно спря да мисли за историята на Делио, която в началото почти не излизаше от ума му, и се съсредоточи върху пътя. Делио му бе казал, че маршрутът, който ще използват, за да преминат планината, ще бъде много бърз, но труден. Кори знаеше, че ковачът едва ли ще ги изложи на необмислени рискове, но започваше тайно да се опасява, че предстоящото пътуване ще бъде прекалено тежко за самия него. Още дори не бяха започнали да се изкачват, а вече усещаше умора. Докато вървяха, натоварени с тежкия багаж, под виолетовата светлина на залязващото слънце, и сянката на издигащата се планина от дясната им страна, той безмълвно се молеше да се справи. За нищо на света не искаше да разочарова Делио.
Селцето бе в подножието на един хълм, в малък, оголен от дървета район. Състоеше се от десетина-п ...