ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА
В ПИЛА НАЗРЯВА НАПРЕЖЕНИЕ
Еми го беше повикала отново и сега, докато крачеше бавно към покоите ѝ, Тано Верел се почувства страшно уморен. Разрешаването на проблемната ситуация вероятно беше съвсем близо, но непрестанната липса на сън започваше да му се отразява. Билките за бодрост, химическите прахове, които използваше – вече нищо не действаше. Рио би могъл да му помогне, с едно докосване на ръката можеше да му влее нужната енергия, но Обиталището бе място, затворено за него. Поне докато не преодолееше лошия период.
Преди двайсет дни, когато Еми му разказа за съня си и той самият видя нелепия си край в магическото стъкло, Тано отиде при Рио за помощ. Учителят извърши ритуала в тъмната стая, после се уедини, за да отправи поглед в бъдещето. Когато се върна му каза, че е видял фигура от светлина, която блокира пътя му. Каква е фигурата, откъде ще дойде, и как ще му попречи, учителят не можа (или не искаше) да му каже. Изпроводи го с предупреждението да пази руански ...