ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА
КОРИ ПОПАДА В КАПАН
Събраха ги за обед малко по-късно от предвиденото – около два часа. Всички трийсет момчета от групата на Кори се скупчиха по двама, по трима и последваха друните по пътеката, която водеше към кралския дворец. В началото, докато вървяха, дворецът не се виждаше заради високите дървета, покрай които минаваха. След градината със склуптурите, дърветата изчезнаха и пред тях се простряха грижливо оформени зелени градини, следвани от калдаръмения площад около палата. Кори видя отново големите, гладко оформени бели камъни, които изграждаха основата на двореца. Над тях, стените почти не се виждаха от десетките малки, тъмнокафяви тераси с розови и бели цветя, и прозорците с кафяви капаци, които се издигаха към върха, ставайки все по-малки и по-малки, колкото повече се отдалечаваха нагоре. Златният връх блестеше сякаш километри над него и докато Кори го гледаше, отново му се зави свят. Извърна поглед. Стомахът му беше свит и се чувстваше толкова напрегнат ...