Макар Улицата да се намираше в покрайнините на града, градът не достигаше Улицата. Часовниците безотказно отмерваха времето в Нея, ала времето отказваше да Я посети.
Точно такъв свят аз търсех цял живот.
Беше късно в четвъртък, когато се нанесох на Улицата и вече четири дни чувах нейните стъпки. Грубите й черни обуща все потропваха по дъсчения под на долния етаж, сетне задълго се спираха, а накрая, точно когато очакването ми отмираше, се втурваха отново. Аз знаех какво прави тя, къде иде и защо тропа; отде знаех, то ще се разбере в тая история, дето е мистерия, и която никой друг по-добре от мен не знае, макар еднички четири да са моите дни на Улицата.
Госпожа Еймар Мене подреждаше книгите.
Тя имаше дебела вълнена пола, черни чорапогащи и плетен пуловер с възголеми и мрачни шарки. Беше едра в ханша и с кръгове под очите. Дори не попита за името ми. Предостави ми под наем своя втори етаж на съвсем нищожна цена.
“Отдавна не се качвам “там” – ми рече тя в него четвъртък. – Затова ако има ...