Градината на Шилер
х х х
Моите истории идват и преминават не както аз искам или като ги планирам.
Искам да пиша за едно, и сядам и почвам да пиша, но се получава съвсем друго.
Като във някакъв странен спиритически сеанс, някой започва да ме обсебва, и спомените ми и написаното от мен взима съвсем друга посока.
Посока някога съвсем странна и противоположна на моето намерение.
Едни сенки и сцени започват да се бутат в подсъзнанието ми една след друга и най, ама най- напористата си пробива път между останалите и изкача на листа или на екрана и става това което вие после четете. Поне някои от вас, с които се харесваме. Е и някои които не ме харесват и те чат-пат се зачитат в моите историйки.
Та тук е мястото да Ви призная, как ме радва всеки коментар, всяка бележка или дори само всяка една – една удивителна.
х х х
Тези дни съм в нещо като транс. Пиша постоянно и разбира се не публикувам всичко.
Не, че си ги пазя тия неща за по-после… а просто така. Работя наблизо до лятната къща на Шилер. ...