Градината на Шилер
 

х х х

Моите истории идват и преминават не както аз искам или като ги планирам.
Искам да пиша за едно, и сядам и почвам да пиша, но се получава съвсем друго.
Като във някакъв странен спиритически сеанс, някой започва да ме обсебва, и спомените ми и написаното от мен взима съвсем друга посока.
Посока някога съвсем странна и противоположна на моето намерение.
Едни сенки и сцени започват да се бутат в подсъзнанието ми една след друга и най, ама най- напористата си пробива път между останалите и изкача на листа или на екрана и става това което вие после четете. Поне някои от вас, с които се харесваме. Е и някои които не ме харесват и те чат-пат се зачитат в моите историйки.
Та тук е мястото да Ви призная, как ме радва всеки коментар, всяка бележка или дори само всяка една – една удивителна.

х х х

Тези дни съм в нещо като транс. Пиша постоянно и разбира се не публикувам всичко.
Не, че си ги пазя тия неща за по-после… а просто така. Работя наблизо до лятната къща на Шилер. Лятната къща на Шилер има и градина. Видимо не е случайно това. Имам предвид, че работя тук, а и че работя и като астроном. А Фридрих Шилер е същия този на който е назован Университета в Йена. Приятеля на Гьоте. Или по скоро, как да го кажа, не знам дали Шилер е бил приятел на Гьоте или Гьоте е бил приятел на Шилер. Но двамата са били със сигурност приятели, щом Гьоте му е съдействал за да си построи лятна къща в  Йена с градина около нея, даже и една малка куличка, в която Шилер е написал драмата „Валенщайн”, за онзи пълководец намерил кончината си в Егер Унгария, а и „Орлеанската дева” , историята на Жана д,Арк.

Недалече от тази куличката (в градината на Шилер) в която има само едно бюро, стол и три прозореца, недалече от нея, има една малка масичка със голям каменен плот и две пейки на които двамата приятели са си седели и приказвали. Чудя се какво ли може да са си приказвали такива хора, като Гьоте и Шилер. Вероятно са обсъждали някоя или друга красива дама…от Йена или Ваймар. Иначе сигурно не са си говорили само за бира и пържени картофки или за тюрингския ненадминат братвурст. Въпреки, че и това не е изключено. Е, навярно са обсъждали и това как да построят Ваймарския театър най-прочутия в Германия, а и пиесите на Шилер. До пейката се намира едно дърво. Гинко Билоба. То е посадено по късно. Едва през 1976 г, и е подарък от някакъв почитател на Шилер и Гьоте. Понеже Гьоте е написал онова прочуто стихче за „Гинко Билоба” и го е пратил на една дълбоко уважавана и обичана от него дама. И е поставил под писмото си залепени две зелени листчета от това източно дърво. У нас в София ги има доста такива Гинко Билоба в Южния парк и ги наричат японска топола. Но по времето на Гьоте, а и на Шилер това е било рядко източно дърво в Европа и щом Гьоте му се е дивил и радвал значи има защо. А листото на Гинко Билоба в същност прилича на две листа слети в едно - в една тънка дръжка – в една тънка зелена линия на живота. Тънка и кратка, като живота и като всичко живо. И то прилича също на двама влюбени, които всъщност се преливат един в друг и са устремени в безкрайността. Та затова си мисля, че Гьоте го е харесал толкова много това листо на Гинко Билоба.

Градината на Шилер се намира в Астрономическата обсерватория на Йена. Или друго казано в астрономическата обсерватория на Йенския университет „Фридрих Шилер” се намира и градината на Шилер - до лятната му къща. Това е повече от истина защото в обсерваторията кипи бурен научен живот, студенти, семинари обсъждания, проекти на които може да завиди и най-претенциозната научна организация и институт. Тук се провеждат реални и виртуални астрономически наблюдения с най-големите телескопи в света. Вихрят се удивителни теоретични проекти, плод на върховната човешката мисъл. Тук работят астрономи и студенти, буквално от цял свят. Удивителна палитра: от Япония до Сирия, от Армения и Санкт Петербург до Словакия. Е, и наша милост има честта да работи тук по някога – т.е. да представя България и българската наука и БАН и т.н., но най-вече България.

В градината на Шилер обаче е тихо. Там обикновено няма никой. В къщата, в лятната къща на Шилер идва денем една госпожа. Тя и нейната заместничка завеждат музея на Шилер в Йена. Т.е. лятната къща на Шилер сега е музей. Тук идват и се събират понякога, късно след обяд, поети и люде на изкуствата, обединени от интереса си към Шилер и неговата поезия и драматургия. Четат се стихове, и се правят презентации. На две – буквално на две големи крачки, от тази къща, се намина прочутия Йенски театър построен в стил „Баухаус” на новатора архитект - Гропиус. Там обаче сега се играят модерни пиеси. Рядко пиесите на Шилер. Те май са демоде в това интернет време.

Тихо е в градината на Шилер денем. Има само някои посетители, най-вече млади хора и двойки сядат на пейката на Шилер и Гьоте. По скоро момчето сяда, а девойката – неговата изгора, сяда на коленете му и после той я гали нежно по косата и се целуват.

Но не е така нощем. Много е шумно тук нощем. Мяркат се всякакви сенки от всички времена. Но това може да го видят само някои, които по това време не спят или се събудят внезапно в 2-46 часа по никое време. През нощта. И тогава могат да се чуят слова, най странни слова на всички земни езици. Слова в които единия се кълне на другия във вечната и недостижима любов. И другия се кълне на единия в същото и така докато се съмне или до като пропеят трети петли. Макар, че в Йена петли вече не се чуват.

х х х

В същност забравих да ви спомена, че градината на Шилер я дели от обсерваторията една ограда – една малка ниска ограда около метър и 30 см. Веднага се вижда от пръв поглед че тази ограда е построена за камуфлаж или по някое причудливо решение. Та нали Гьоте е наредил да се построи и астрономическа обсерватория в съседство с и всъщност в градината на лятната къща на Шилер. Това го е направил когато е бил министър тук в Йена. Как да не го обичаш тоя Гьоте, не само за това, че е написал Фауст, а и затова, че без да е астроном е сторил тази добрина на астрономите, та тук доста поколения сиромаси астрономи са си изкарвали хляба по тоя начин. Е, и Ернст Аббе, един добър човек, също е допринесъл, като е построил по свое време новите здания и лаборатории на астрономическата обсерватория, в която и аз сега се трудя тук в името на розата! И прозореца ми гледа в градината на Шилер, но се вижда и небостъргача на Йена с надписа на върха му “INTERSHOP”.

х х х

Оня ден тукашният директор на института по астрономия, един супер ерудиран немец, ме заведе при кураторката на музея. С нея са приятели – нали са съседи. Заведе ме пак да посетя и да разгледам музея понеже му подарих една книжка с мои стихове. Аз съм идвал тук в този музей поне 2 пъти преди това. Но сега, този път визитата ми е по-специална. По друг начин се чувствам сега и вероятно това се дължи на факта, че от около година пиша. Описвам своите емоции най-вече, понеже никой освен мен не може да стори това. Всеки може да опише своите емоции, да предаде на хартия или друг носител на информация своите мисли, може да опише как той ме вижда и чувства, но моите емоции само аз мога да предам. Понеже аз съм си аз. И понеже сам си мисля и чувствам нещата. Приживе искам да ги опиша, понеже след това на знам какво ще стане. Пък едва ли някой знае, само предположения има и някакви смътни надежди и вяра. Така е било и така ще бъде от както свят светува.

Оградата на градината на Шилер, тази оградка е направо странна. И сега научих нейната история. Защо и кога е поставена тази ограда. И че скоро, ама много скоро предстои да се махне, да се разруши и отново обсерваторията, да бъде в гадината на Шилер и градината на Шилер да бъде в обсерваторията.

През времето на студената война (имаше такова време драги по-млади читатели) била поставена тази ограда. Пристигнало едно писмо в Германия – в ГДР, от загрижени за световната култура западни интелектуалци и видни люде от които тогава зависили нещата. Те били загрижени за опазването на световното културно наследство и световните паметници на културата. И пратили писмо-молба до ГДР да изброи и напише кои са немските такива на територията на тази част от Германия. Защото при евентуална атомна атака те да бъдат съхранени. Т.е. ядрените глави да не бъдат насочени към „Гадината на Шилер”. Понеже градината на Шилер принадлежала към световното културно наследство. Астрономическата обсерватория, не – тя не принадлежала, към това наследство, въпреки, че била построена с указ на Гьоте и дооборудвана от Ернст Аббе. И тогава включели в „оня списък” само градината на Шилер го пратили на отговорните западни интелектуалци, с надеждата, ако те, западните сили насочат атомните си ядрени глави към Йена да не пострада градината на Шилер. Обсерваторията може да я гръмнат с една ядрена глава, но градината на Шилер трябва да оцелее. И тогава за ги отдели двете една от друга наредили и поставили тази дървена оградка от 1.30 м за да обособи и разграничи тези две заведения – градината на Шилер и обсерваторията, или обратното.

И ето чудо! Тази година, 2009, когато вече няма и помен от старата студена война и Германия е отдавна едно единно цяло, пристигнало ново нареждане. Да се махне тази ограда! Т.е. вече никакви ядрени глави вече на са насочени към Йена и към обсерваторията и към градината на Шилер. И те скоро  ще са пак едно цяло и пак поезията и астрономията или астрономията и поезията ще бъдат заедно. Урания и Калиопа няма вече да бъдат отделени с една 1 метър и 30 сантиметрова дървена оградка, която да ги дели и предпазва от насочените към тях ядрени бойни глави.

И ще зазвучи отново „Одата на радостта” на в градината на Шилер.