14 февр. 2014 г., 21:42

Греховна нощ 

  Проза » Рассказы
580 0 0
3 мин за четене
Нощта се беше спуснала над притихналия град. Луната се опитваше да си проправи път през гъстите облаци, но само за секунди успяваше да се покаже в цялата си прелест, осветявайки всяко кътче, всяка глуха улица, всяка плахо пристъпваща сянка във вечерта. Времето започваше да се затопля, дърветата вече се обагряха с пъстри багри - сякаш някой беше разпръснал прашец магия - смесица от черни, смразяващи цветове и малки, топли прашинки.
В къщата беше тъмно. Тя беше изгасила всички лампи, защото дразнеха очите й. Замисли се колко много би искала в момента да може да изключи по същия начин и съзнанието си, да спре да мисли за него. Беше грешно, нередно и невъзможно това между тях. Но въпреки това през последните месеци той се беше настанил трайно в ума ù, обсебваше мислите ù като не позволяваше на тялото и сърцето ù да функционират правилно. Как беше успял да сътвори този хаос в живота й без дори да се старае, чудеше се тя. Как беше попаднала така в клопката му - той я беше хванал толкова силн ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рия Все права защищены

Предложения
  • Груз силы Ваня Попов, не то чтобы сильный человек, он очень сильный. В Парке отдыха, кассир силомера...
  • I. Побег Насыщенные технологической влагой, открытые пропарочные камеры цеха железобетонных конструк...
  • ТОШКА КУНЕВСЕ Незнающему человеку рассказывать об этой республике ни к чему, запутается, увязнет в б...

Ещё произведения »