17 мая 2020 г., 16:57

Гробът на Димо - Медното гумно на българите 

  Проза » Повести и романы
5.0 / 2
2437 2 1
14 мин за четене
Цар.
Ето, излезе от двореца, та застана посред Царевец на равното и хубаво място, там под Майката на всички български църкви и наблизо до Балдуиновата кула и последната от петте порти на крепостта. И с царя вървеше Тодор Балина Младия, архиепископа Натанаил, целият синклит, а и още други боляри и йереи от църковния причт. Пък стражите в плетени ризници, с копия и мечове не си струва да броя. Много народ. Цялото медно гумно изпълниха.
Медното гумно.
Имали някога старите българи в своята столица Плиска истинско медно гумно, от медни плочи, положени изкусно една до друга. Това било сърцето на България и там ходили да се погледнат в очи с народа си кановете. Там се срещали. И ако стояли достойно тия, българите им се кланяли и почитали. Ако ли пък отстъпвали от бащината слава и чест, посрамвани и посичани бивали от същите българи и идели други властелини на тяхно място, но пак от извечния род Дуло. Така било. Безчет лета. Но после минало време и малко се сменили обичаите. Зидали медно гумно ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анани Ананиев Все права защищены

Предложения
  • КОРЧМА «СТАРА ХАТА» «Стара хата» называется этот ресторан, а едва ли можно рестораном назвать; так к...
  • Глава 22. Иран. - Я смотрю на свет письменной истории, а там ничего нет, - возмутился Сущий, - и кто...
  • АВТОПАРК Дождь и туман. Туман и дождь. Неделя пролетела даром, и крыша всё протекает многими местами...

Ещё произведения »