2 авг. 2022 г., 16:32
6 мин за четене
Част първа.
- Мис Говърнес, имаш посещение! – звънливото гласче на Айрин ме избави от унеса
Напоследък усещах нещо странно да витае около мен. Не ме плашеше, но предизвикваше леко безпокойство.
- Идвам!
Айрин „влетя“ в стаята с инвалидната си количка, а след нея важно крачеше слаб, висок мъж с бледо лице и сиви, безизразни очи. Знаех кой е, знаех и какво ми носи. Щях да имам работа за известно време, освен грижите за прекрасното 9-годишно ангелче с нелека съдба. Беше се родила с вродена аномалия на долните крайници, която прогресираше в атрофия на мускулите. Все още си служеше с ръцете. Никога не бе играла истински с други деца. Имаше само мен и малък обслужващ персонал в едно от именията на баща ѝ, просторна двуетажна къща с огромен двор, обграден с високи дувари. Родителите ѝ я бяха оставили изцяло на нашите грижи. Те - светските лъвове, богати, известни, с динамичен обществен живот, не можеха да позволят на едно сакато дете( макар и единствено), да ги провали. Още повече, като знаех ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация