Част трета
Айрин отдавна спеше, а аз стоях пред отворения прозорец. Гледах звездите, като пайети обточили тъмно виолетовия плащ на небето. Гледах поклащащите се в тъмното дървета. Поглъщах звуците на нощта. Не знаех, че човешкото тяло притежава такава огромна сетивност. Емоциите ми преливаха от неочакван възторг до разкъсваща тревожност.
Не беше трудно да разбера, защо смятаха Душите-пеперуди за дефектни. Те събуждаха тялото и ума за красотата на живота. Зареждаха „батериите“ с мощните импулси на творческото преоткриване, на устрема да търсиш отвъд границите на възможното, да освободиш чувствата. С две думи – да живееш. Нещо недопустимо в Сивия свят на Сенките, където само служиш и изпълняваш. Вече не бях убедена, че са заловени всички Души-пеперуди. Може би имаше и други, които са успели да скъсат връзката с Творците. Така погледнато, те наистина бяха опасни за тях, внасяха смут и криеха много неизвестни.
Бързо се настроих на новия ритъм, но внимавах да не си личи. Всеки ден беше нов ...