1.
Възкресение
***
Мракът, като топла уютна завивка, се надипли на талази и пови очертанията на къщите в сенчеста забрава. Слегна се прахът и улиците опустяха. Дрямката надви и светът нежно приюти в нощната си пазва съдбите на хората. Само Ханджийското светеше, като самотен земен фар, поставен край пътя. Сигурно, и то търсеше, къде се бе запилял новият му стопанин.
Митко бавно крачеше.Увисналите му рамене, прибраните ръце и наведената ниско глава, издаваха тихото примирение на един човек с неговата съдба. Щеше да изпълни обещанието, а после, и той като Кольо, всичко щеше да и завещае. Писано му бе, да тлее в тази жарава и като нестинар с боси крака да се опиянява, и от болката, и от извисяването,че любовта крачи до него. Толкова земя пребродиха неговите нозе, толкова хора видяха очите му, традиции разни,други закони, а сърцето му винаги трептеше чудно, когато стъпките му отекваха по прашните пътища на дома – там, където топло пееше, приспивна песен майчината земя.
Леля Ленка го чакаше. ...