LiaNik (И.К.)
259 4451
12 апр. 2018 г., 21:31  

 Ханджийки - 1. Възкресение-1 

  Проза » Рассказы
1559 8 11
Произведение от няколко части
5 мин за четене

1.

Възкресение

 

     Казват, че ако човек бере душа по Великден, то той е чист и праведен – свят човек. Това тяло, в което е живяла чистата човешка душа, ако ще преживява мъките на Исус Христос, търси начини да се опростят греховете на обичните му хора и да не се пишат неговите на тях.

    Има един дълъг и лъкатушещ път, по който почти ежегодно се движат върволици от коли и хора. Пътниците са различни : едни са тръгнали да сбират пари, като ратаи и косачи, други да си вършат търговията, трети - неволята ги е подгонила да впрегнат животните и да прехвърлят планинското възвишение. По тази изпотъпкана и оформена от човешките съдби черга, като дебели възли са се намотали няколко крайпътни хана. Под това название обаче, всеки, който не е минавал от там, трябва да разбира, ниска кирпичена къщица с един комин, състояща се най-много от две-три помещения: обща стая за хранене, друга за спане на платежоспособните пътници и трета за собствениците на високо уважаваната странноприемница. Разбира се, всички тези постройки са на неголямо разстояния от най-близкото схлупено планинско селце, чиито отделни къщи на малки тумбички са се проточили по коритото на някоя рекичка и гръмко се зоват ”махали”.

    Та имаше една такава странноприемница край пътя, в покрайнините на малко селце, намиращо се между близкия град и още едно поселище с по-големи размери, скътано почти в подгъва на планинските „поли” на Родопите. Пътят се виеше, като накъкрено прясно луканче, покрай китното поречие на рекичката и там, където като подкова се извиваше, преди отново да се изправи бе кацнало ханчето. Местните му казваха „Ханджийското”, щото едно време, като го отворил на Кольо Дайрето дядото, нарекъл го с едно накипрено, като мома име, че на простите люде им се връзваха езиците, дорде го изрекат.

    Та малки и големи знаеха „Ханджийското”, а и бяха опитвали точената баничка на младата ханджийка, гозбите и: боб с карантийка, свинските ушенца изпекани в огъня, шкембе чорбицата поръсена с едри шушки от парливи чушлета, бяха все хубави и вкусни, а и засищаха. Ей на това му се викаше да се нагостиш, както му е редът. А „Ханджийското” беше просторно. Освен общите стаи, пред вратата имаше направен навес, където през лятото се туряха дървени маси и пънове, и човек можеше да сръбне чорбица под сянката, спокоен, че си гледа къде магарето пасе суха тревица,а и кой минава по пътя. Навесът беше наобиколен от просторен заметен харман, дълъг поне двадесет стъпки, а да влезеш, беше нужно само да избуташ извисилата се, като канара посред път, дървена порта от трупи.

     Все се смееше тази ханджийска булка, бузите и се зачервяваха, а лицето и се озаряваше от топлата нежност на искрената радост от живота.Разбираха си се двамата – Колю Дайрето и младата му булка Стойка, тачеха ги и другите, като ги виждаха как се трудят задружно и честно си вадеха хляба. Така се случи, че и след десет години още си нямаха рожбицата двамата, но пък това не засенчваше добрината в тях и не ги правеше скръбни и лоши хора.Затова ден, след ден, зима и лято,година след година всички хора и познати и непознати се радваха на руйно вино и погачи по Великден, щото тогава в ханчето се вдигаше една ти веселба за цяло село, а и за тези, на които им се случеше да замръкнат на пътя по празника.

     Стойка весело припкаше да разнася по масите, къде леко киселото вече, но все още пивко вино, къде парчета агнешко месо и самун царевичен хляб, къде сварени яйца.Понякога и създърмичка имаше от някоя по-стара коза.Беше царски пир и голям късмет на пътник да се случи и място и време да спре в това ханче: и ще го нахранят, и ще го напоят, и на животните ще му дадат, а и да спи има къде. А, ако се позастои може и топла дума и някоя интересна и смешна история да подочуе пътника, че да му се разтуши сърцето.Че да ти засвири на дайрето Колю, да ти попее стара песен за либето, дето друг е избрала, а не тебе, че да ти се вдигне душата и така, по човешки, да цъкнеш с език и прекараш парливата ракийка през зъбите.И хайде пак, да са пълни чашите с ракия и вино, че върви раздумката с тези хубави гозби на ханджийката.

       Ама, както е казал народът много на добро, не е за добро, та стана нещо на Колю. Взе да вехне този човек, спря да свири и пее с дайрето, а булчето му почти изцяло пое работата в странноприемницата. Чудеха се хората, маеха се, откъде тази беда на тоз хубав човек.” Ма, Божа работа! – махаха с ръце и всеки тръгваше по делата си.

    А, Колю Дайрето легна и вече от цяла година не ставаше.И знахари и билкари, и лекари викаха, ама нищо не го оправяше. Тъжеше Стойка, свиваше и се душата за мъжа и, за човека, що беше решила живот да живее.Залюби го тя, па си го и взе, а сега не знаеше какво и беше писал онзи от горе.

      В началото Колю се дерзаеше, ядосваше се на своята едва проходила болест.После някак замлъкна, като че се замисли и стана един такъв спокоен и тих.А ако човек, можеше да го види, кога го бяха изкарали навън под навеса да поседи на въздух и кога беше сам, щеше да се учуди на топлата усмивка, която озаряваше болнавото му изпито лице.”Хубава земя, майчина, родна и да легна в пръста, няма да  ми е тежко.” – мислеше си Колю, -  Само едно искам Боже преди да сториш това, което вече си наумил: възкреси това, което ще да загуби, моята Стойка.” И, като че ли при споменаването на булчето му в очите му се появяваше една такава топла влага, а душата му скръбно надигаше вопъл и затихваше после, потушен от безкрайната вяра в доброто.

       

Следва продължение...

» следваща част...

© И.К. Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Определено липсата на деца и/или копнежът за дете създава завръзка в историите (все пак по онова време не е имало по-голямо проклятие за едно семейство от това да няма наследници). Та, да определено се забелязва като лайт мотив
  • Браво Бистре, усетила си това за героините...Но така нещата стават по силни...Та, благодаря!
  • Както винаги - идилична история, която се завързва по някакъв начин.
    Прави ми впечатление, че повечето героини в последните разкази имат проблем да забременеят (или по някакви странни обстоятелства нямат деца). Споменавам го като мотив.
    Иначе - много обещаващо начало, продължавам да чета
  • Страхотни описания. И на пътищата, и на гозбите. Отивам нататък. Но първо ще похапна
  • Добро утро.Отново сте тук и четете и отново ме усмихвате.Благодаря за подкрепата Ви . Коментарите ви са важни и безценни за мен.
  • Натам?
    Заради началото сега трябва да устискам до следващия Великден, че иначе...
    Хареса ми...
  • "Нещастието крачи с бързи крачки и рано или късно застига всеки човек!",

    или както го е казал Пиндар:

    "Сън на сянка е човекът!".

    Много интересна 1-ва част, Лиа. Добрият човек по това се познава, че когато го споходи нещастие винаги мисли за другите, а не за себе си. Такъв е и случаят с Колю. Поздравление за майсторското водене на повествованието!

    П.П. Благодаря за коментара на "По-безопасно от Новичок".
  • Прочетох с на един дъх и чакам с нетърпение. Поздравления за силното въздействие!
  • Благодаря Ви момичета,бъдете все така светли и талантливи и винаги женствени.
  • Чудесно начало. Поздрави!
  • Благодаря за удоволствието!
Предложения
: ??:??