ХАРТИЕН НОСИТЕЛ
Тръгнахме да носим някакви документи на адвокатката. Пак аз бях виновен – има такива служители, които са дежурни в това отношение. Гледаш ги: уж вършат нещо, страхливо се оглеждат, защото винаги са в издънка, нямат никакво самочувствие, но и те имат място под слънцето.
Асансьорът слезе в подземния етаж, светна лампичката „Б1“, което означава, че сме на нивото на паркинга. Светнаха фаровете, отвори предната врата и скочи зад волана на чисто новото волво. Хубави са тези коли. Джипът плавно излезе от клетката си, чух го да казва, почти крещеше, защото отвътре трудно се чуваше гласа му: „Качвай се!“. Отворих внимателно, за да не нараня повърхността или да оцапам нещо с мазните си пръсти. Той и затова дръпна напред колата, та да мога да вляза по-леко, да опазя колата и това, което имаше в нея като шофьор и кожа.
А шофьор беше шефът ми. По-млад от мен естествено, то всички хора са по-млади от мен, независимо че някои от тях са твърде младолики за годините си, та не разпознава ...