Хазайката
Николай беше 16 годишен, когато дойде да учи в София. Записаха го в 6-та мъжка гимназия на пл. Възраждане. Баща му намери познати и му нае стая в къща близо до училището. Улицата беше малка и тиха, близо до пазара. Стаята не беше голяма. Някога е била част от салона, но собственичката имаше нужда от средства, за да преживява и даваше малката стаичка под наем на ученици. Заплатата ù на пощенски чиновник не стигаше за да покрива разходите си. Наближаваше петдесетте, но обичаше да се облича хубаво и за дрехи и бельо не жалеше пари. Иначе живееше скромно, хранеше се главно със зеленчуци и плодове. Макар и не в първа младост, имаше стройно тяло, стегнат бюст и апетитни крака. Съвсем млада беше останала вдовица, деца нямаше. Мъжете я ухажваха и се мъчеха да се промъкнат в леглото ù, но много рядко някой беше успял и то за кратко време. Анастасия, или Сия, както я наричаха колегите ù, беше приветлива, винаги усмихната, но никога тъгата не изчезваше от големите ù черни очи. Носеше ко ...