Хазайката

Николай беше 16 годишен, когато дойде да учи в София. Записаха го в  6-та мъжка гимназия на пл. Възраждане. Баща му намери познати и му нае стая в къща близо до училището. Улицата беше малка и тиха,  близо до пазара. Стаята не беше голяма. Някога е била част от салона, но собственичката имаше нужда от средства, за да преживява и даваше малката стаичка под наем на ученици. Заплатата ù на пощенски чиновник не стигаше  за да покрива разходите си. Наближаваше петдесетте, но обичаше да се облича хубаво и за дрехи и бельо не жалеше пари. Иначе живееше скромно, хранеше се главно със зеленчуци и плодове. Макар и не в първа младост, имаше стройно тяло, стегнат бюст и  апетитни крака. Съвсем млада беше останала вдовица, деца нямаше. Мъжете я ухажваха и се мъчеха да се промъкнат в леглото ù, но много рядко някой беше успял и то за кратко време. Анастасия, или Сия, както я наричаха колегите ù, беше приветлива, винаги усмихната, но никога  тъгата не изчезваше от големите ù черни очи. Носеше косата си прибрана на кок. Ходеше по театри и концерти с 2-3 близки приятелки.

Роднини имаше в провинцията и ги виждаше 1-2 пъти в годината.

        Николай беше добър и прилежен ученик. След часовете се прибираше директно в къщи, затваряше се в стаичката  и учеше до късно през нощта. Само в събота и неделя си позволяваше да излиза със съученици на кино или театър. По танцови забави не ходеше, освен когато бяха организирани от училището. На тези вечери сядаше в някой ъгъл и наблюдаваше веселящите се младежи. Обикновено тези забави се организираха съвместно с ученичките от 3-та девическа гимназия, които ползваха същите класни стаи на училището в следобедните часове.

        Николай тръгваше на училище рано, докато хазайката му започваше работа едва в 9 часа. През седмицата сутрин никога не се засичаха. Само в неделя бяха вкъщи и двамата, но по навик Николай ставаше рано, взимаше си ежедневния душ и се прибираше в стаята си, за да не притеснява хазайката, към която се обръщаше с почтителното „госпожо”. Нито тя, нито той проявяваха какъвто и да е интерес към другия и дните минаваха спокойно и безметежно.

        Пролетта дойде неочаквано рано тази година. Още през февруари времето стана топло и слънчево, приятно за разходки всред природата. Николай се занимаваше сериозно с плуване и спортна гимнастика вече няколко години. Въпреки възрастта си беше с добро развито телосложение на атлет. Гръдният му кош беше доста обемист, а  на мускулите на бедрата му би завидял всеки културист. Всяка вечер преди лягане задължително ходеше  до крайбрежния булевард и тичаше поне час по алеите край реката.

        Беше неделя, Николай се връщаше от поредния крос край Владайската река. В къщата цареше  пълна тишина. Той влезе в стаята си, хвърли на стола анцунга  и само по спортни гащета се упъти към банята. Отвори вратата и остър писък го накара да затвори мигновено вратата. Сия беше под душа и не можа да удържи вика си, когато Николай, почти гол се появи в рамката на вратата. Колкото и кратък да беше този миг, и двамата видяха голите тела: едното - обливано от хладка вода, а другото - силно зачервено от бягането и покрито с капки пот, наподобяваща утринна роса.

При вида на това младо атлетично тяло, сякаш мълния премина през тялото на зрялата жена. Мълния, която  порази не само тялото ù, но сякаш прониза и душата ù.

Лицето ù беше почервеняло като божур, краката ù трепереха, сякаш я беше ударил гръм. Цялото ù тяло  беше изтръпнало и в душата ù  бушуваха  страсти, за които не беше си спомняла дълги години. Сия пусна студената вода и стоеше под душа като вкаменена. Не чувстваше нито студа, нито горещината, която обливаше тялото ù. Беше изтръпнала като упоена  от силен наркотик.

        Николай възприе видението на това голо женско тяло по своему. Изпитваше срам и неудобство, чудеше се как ще гледа хазайката си в очите от сега нататък. Но женствеността на това тяло се запечати в паметта му завинаги. Макар че беше го зърнал само за части от секундата, със затворени очи можеше да опише щръкналите гърди с едри зърна, тънката талия, която се разширяваше рязко, за да се оформят  красивите бедра и задницата на една зряла жена в разцвета на годините си. Жена, която навярно знаеше какво иска да получи и още по-добре знае  какво може да даде. Николай лежеше по гръб на твърдото легло, гледаше пропуканата мазилка на тавана и неволно ръката му се намери върху твърдостта, която се беше надигнала в гащетата му.

        Цяла седмица не бяха се засичали от деня, в който в телата им забушуваха бури, които не стихваха. Всяка нощ Николай сънуваше сънища, каквито никога не беше сънувал до тогава. Често пъти  се събуждаше  през нощта  от някаква влага, която лепнеше по корема му.  Не можеше да сподели с никого от новите си приятели. Стесняваше се и се страхуваше да не му се подиграват. Но тези нощни видения не само не преставаха, но се явяваха все по-често и по-често в сънищата му. Бяха се превърнали в фиксидея. И винаги бяха свързани с  «госпожата». Не можеше да забрави женствените ù форми, твърдата гръд с настръхналите окончания, високо разположените полукълба на дупето, което бе обърнала към него, когато той отвори внезапно вратата на банята. И най-вече дългата черна коса, която падаше като водопад от високите ù рамене, та чак под кръста. Никога не беше виждал косите ù в този вид. Макар,  че бяха мокри те не бяха сплескани, а стояха като гъста буйна грива на степен див кон. А при рязкото ù обръщане  се бяха разпилели из банята като понесени от бурен вятър. Всяка нощ сънуваше как гали гърдите ù, как ги целува и как обикаля около  връхчетата им с неуморното си езиче. В такива моменти сънят се превръщаше в действителност и той се  събуждаше възбуден и плувнал в пот. До сутринта не можеше да заспи, а трябваше да става рано за училище.

        Сия страдаше по своему. След инцидента тя избягваше срещите очи в очи с младежа. Срещата в предверието на банята не беше останало  без последствия. В нея се беше събудило заспалото желание за мъжка ласка. За силна прегръдка и горещи устни, бродещи по цялото ù тяло. Откакто беше загинал мъжът ù, нито един мъж не беше успял да запали в нея сексуалността, която тя прикриваше така умело дълги години. И тази тлееща жарава се разгоря когато очакваше най-малко. Само за миг зърнатото младо тяло на Николай разпали непоносим копнеж за милувките, които Сия обичаше най-много. Целувките които я превръщаха в ненаситна хетера, онези целувки, които малко мъже  поднасят на любимите си и за които копнеят всички жени. Само Велко беше открил тайната на младата си съпруга и я  беше отнесъл  със себе си. Макар и рядко,  желанията ù  се събуждаха и я измъчваха сериозно. Беше опитала да си намери партньор, но се беше разочаровала. Сподели с една близка приятелка, също вдовица, която я беше посъветвала да опита със самозадоволяването. Даже беше предложила, полу на шега, полу сериозно да си помогнат взаимно. Сия се ужаси от предложението и повече никога не заговори по този въпрос с Люба. Беше се отвратила.

И ето, че сега жената се беше събудила в нея и не ù даваше мира. Искаше си своето, без да се съобразява дали може или не. Сутрин се събуждаше възбудена, вечер си лягаше с непреодолими желание за неговите ласки. Знаеше, че е много млад и навярно неопитен. На село момчетата се развиваха много по-бавно, отколкото в големия град. Може би точно това я привличаше на-много. Да го научи и моделира по свой вкус, да му се отдаде и почувства силните му ръце на гърдите си, мускулестото му тяло в обятията си. Нали всяка нощ сънуваше как се промъква в леглото му, как покрива с горещи целувки младото му тяло и тръпне когато устните му галят най-чувствителната част  на една жена.

        Отиваше на работа, но мисълта ù беше при него. Работеше механично, започна да прави грешки. Беше дългогодишен и съвестен работник, но шефът започна да я гледа с недоумение. Нещо ставаше със Сия. Нещо не беше в ред. И тя го съзнаваше, но решението беше много трудно.

        Беше събота. Цял ден с приятелки обходи най-стръмните и затънтени пътеки на Витоша. Върна се капнала от умора, взе си освежаващ душ, хапна надве-натри и си легна. Когато се събуди, светящият циферблат на часовника ù показваше два без десет. Желанието, което я беше обхванало,  беше необикновено силно. Опита се да намери утеха, както я беше посъветвала Люба. Не се получи. Мисълта за младото момче се беше загнездило в нея като кърлеж. Въртя се в леглото като луда, но мисълта ù беше там, в другата стая. Стана и както беше с късата копринена нощница тръгна тихичко към малката стая. В апартамента се чуваше единствено тишината и бързите удари на сърцето ù. Мозъкът ù не работеше. Цялата се беше превърнала в инстинкт и маниакално желание. Беше упоена от страст и възбуда. Тихо натисна бравата, отвори вратата и легна до Николай. Преди да легне в леглото на младото момче беше съблякла нощницата и сега гърдите ù опираха в гърба му. Когато посегна към гащетата му, ръката ù попадна на силно възбудената му мъжественост. Бръкна, извади го и започна да го гали. Докато  лявата ù ръка галеше момчето, дясната се беше  промъкнала  между бедрата ù и галеше набъбналата до крайност пъпка на сладострастието. Само след няколко движения и двамата достигнаха до апогея на възбудата и едновременно издадоха  вопъл на удовлетвореност. Николай се беше обърнал към нея и жадно смучеше гърдите ù, ръцете му шареха по цялото ù тяло, жадни, ненаситни, неумели, непохватни. Искаха да бъдат едновременно навсякъде, да галят гърдите, да сграбчат стегнатите полукълба на задника, да галят възбуденото междубедрие, да милват косите и устните ù. А устните му не се откъсваха от едрите върхове на гърдите ù, езика му ги галеше с настървение. Сия никога не беше кърмила дете и сега имаше чувството, че е неин дълга да го остави да се налудува. Леко започна да натиска главата му за да слезе надолу, обърна се по гръб и го насочи към бедрата си. Макар и неопитен, Николай разбра желанието на жената и без колебание  лакомата му уста обхвана  бърните ù, а езика му се промъкна в дълбините на жената. Сия беше на върха на удоволствието, чувстваше всяко негово движение, всяка негова  милувка, притискаше нежно главата на младежа към бедрата си, които беше широко разтворила, за да го улесни. Насочваше го, помагаше му да намери най-добрата позиция, да проникне по-дълбоко в нея и когато почувства началото на мощното си изригване, се обърна и възседна устата му, а тялото ù се гърчеше в сладки, нервни конвулсии. Въпреки трудната позиция, ръцете му не се отделяха от гърдите ù, мачкаха ги, стискаха до болка, но колко беше по-сладка тази болка, отколкото нощите прекарани в студеното празно легло. Сия надигна таза си, притисна още по-силно главата му към бедрата си и последва приглушен вик, който оповести края. Цялата трепереше и сълзите ù се стичаха върху гърдите. Николай пиеше сълзите ù, галеше тресящата се от ридания гръд и нежно се притискаше към голото тяло на Сия. Така безмълвни лежаха прегърнати и само устните и ръцете им изразяваха мислите им. Нито дума, нито поглед. Мълчание, страст и нежност. Сия го взе в ръката си, почувства необикновената му твърдост и когато го насочи към бедрата си, момчето се остави да бъде  воден, останалото беше инстинкта, с който се раждаме и на който никой не ни учи. Николай стигна до  края много бързо. Беше превъзбуден и невероятно щастлив от новите чувства, които беше изпитал съвсем неочаквано тази нощ.

        Навън зората чукаше на вратата. От улицата вече се чуваше всекидневният шум на коли, трамваи и ранобудни софиянци. Сия стана облече нощницата, която лежеше на пода, наведе се над Николай и тихо промълви «благодаря». Момчето я гледаше като омагьосан, невярващите му очи следяха всяко нейно движение, опипваха всяка нейна клетка. Наистина ли тази красива жена беше негова през тази нощ? Това беше надхвърлило всичките му мечти и еротични видения. Дали не беше сън и след малко щеше да се събуди отново прегърнал самотата си? Обичаше я!

        Не, Николай, не беше сън, и скоро сам ще се убедиш в това! Но дали това ще те направи наистина щастлив? Не бързай, ти си още толкова млад. А що се отнася до Любовта, то до нея едва ли ще стигнеш толкова бързо. Ще поживеем, ще видим! Нека не бързаме!