Когато бях малко момче, дядо ми подари едно хвърчило. Чудно хвърчило! Беше синьо, а по него сиви гълъби с малки хартиени свитъчета, които висяха на въженца от десните крачета на птиците. Попитах го, когато ми го подари, какви за тези хартийки, висящи от гълъбите.
- Това са пощенски гълъби – каза ми – Преди много много време, по време на една война тези гълъби са били връзка между крале и войни, влюбени и залюбени. Това е бил единствения начин най-големите тайни и най-съкровените послания да бъдат предадени от един на друг. Защото никой не могъл да ги стигне толкова високо и никой не могъл да отнеме свободата им.
Обичах го това хвърчило. Всеки следобед баща ми след работа ме извеждаше в парка да пускаме хвърчилото. Учеше ме как да го карам да лети в посока на вятъра, как да го вдигам като красиви сини криле...
Един ден баща ми се прибра уморен от работа и ми каза, че не може да излезе в парка с мен. Но ме увери, че вече съм достатъчно голям и научен, че да се справя с хвърчилото сам. По ...