Събуждам се сутрин - няма те на леглото.
Дерзая сам, около белите завивки.
Обичах да те наблюдавам, как спиш.
Поглеждам тавана, а после излизам навън на терасата.
И всичко, което искам сега, е да намеря покой в себе си.
Но как да го направя след всичко, което преживяхме.
Моментите с теб не се забравят.
Дали си спомняш за мен?
Дали понякога и теб те обхваща носталгията,
която раздира всичко вътре в мен.
А ти знаеш, че вътре в мен има много, страшно много.
Само ти - разбираше болката ми, ...