Когато листата танцуваха с вятъра и луната огряваше небосвода, когато чувах смеха на останалите, породен от щастието и любовта, тогава аз трябваше да се откажа от своята. Това, че обичах, не беше достатъчно, аз сам направих своя избор... просто да си тръгна! Не бях страхливец, исках да се боря, но не успях, реших да се оттегля. Тя бе едно прекрасно момиче, едва на 16 години, а аз на 29. Знам, че не бях за нея, нямах какво да ù предложа, освен онази безкрайна любов, която таях вътре в себе си. Тя заслужаваше много… страшно много. А и тя бе дъщерята на мой приятел, който винаги е бил като по-голям брат за мен. Той имаше други планове за нея, други цели, с една дума той управляваше живота и целите ù. Искаше да я изпрати в колеж в Англия, имаше мечти за нея… нормално. Не бих си и представял, че бих се влюбил в това момиче, но… очите ù, онези дълбоки сини очи нямаше как да не ги забележа. Онова нежно и крехко създание ме промени изцяло, тя бе толкова красива и невинна, още неопитна, непредп ...