15 окт. 2017 г., 22:55
6 мин за четене
Никога през живота си не съм пушил. Винаги съм се водил природосъобразен и щадящ белите си дробове начин на живот. Като се вземе предвид, че никой от роднините ми не е имал рак на белите дробове, диагнозата ми така си и остана пълна загадка за мен.
От известно време кашлях и имах задух, но си мислех, че е от възрастта. Аз съм на седемдесет и пет и в добро здраве - е като се изключи ракът ми, разбира се. Отидох на профилактичен преглед при доктор Петров, моят личен лекар. След като ме преслуша и ме потупа по гърба ми каза, че трябва да ми се направи скенер. Когато се върнах, за да ми каже резултатите докторът със студено, безучастно лице, въпреки усилията му да изглежда съчувствен, или на мен така ми се струваше, ми каза, е имам терминален рак на белите дробове. За доказателство ми размаха рентгеновата снимка и ми показа някакви бели петна и каза, че това е ракът.
- Колко ми остава докторе? – попитах го направо.
- Не много, дядо Иване. Може би два месеца. На този етап мисля, че няма сми ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация