Х
... Вратата се отвори и лицето на Диана разцъфна в ослепителна усмивка.
- Иване… Каква изненада! Толкова отдавна не си идвал на сам!
Тя го прегърна и го подкани да влезе.
- Ама не стой като закован де, влизай!
Все още притеснен от новината, която трябваше да ú съобщи Иван мина през антрето и влезе в хола. Отпусна изтощеното си тяло на дивана, извади пура, запали я и с наслада вдъхна от ароматния тютюн. Димът бавно започна да отпуска опънатите му нерви и когато Диана се върна с питиетата той дори успя да и се усмихне.
Тя седна на дивана до него и нежно го хвана за ръката.
- Е, казвай, какво те води на сам?
Иван нервно се намести, отпи голяма глътка от уискито и се прокашля.
- Първо искам да знам сама ли си?
Диана го погледна учудено.
- Да, сама съм. Християн е на някакво работно заседание, което ще продължи до късно. Защо питаш? ...