ХХІІ

    ... Пред нея в целия си блясък, ухилен до уши, но с някаква хищна нотка в погледа стоеше Християн.

   - Здравей, Слънце – каза той, препречвайки пътя и за бягство, а гласът му звучеше като острие по ламарина – с теб май имаме да си поговорим за доста неща?

    Той взе телефона ú, почти грубо я избута в стаята, затвори и пусна резето.

   Диана беше обзета от паника и трескаво заоглежда за друг изход. Освен вратата имаше още два прозореца, но те бяха обкован с решетки от външната страна. Изход нямаше. Тя събра цялата си смелост и погледна Християн право в очите.

    - Какво искаш? – гласът и прозвуча глухо, но решително.

    Той стоеше облегнат на вратата и я гледаш с присмех.

   - Какво искам ли? – тръгна към нея със заплашително изражение – Искам това, което с любимия ти пазител се опитвате да ми отнемете.

   Тя се напрегна до крайност и отстъпи крачка назад. Гърбът и опря в стената. Паниката се засилваше, но някак си необяснимо продължаваше да се владее.

   - Не знам за какво говориш! Какъв пазител и какво се опитваме да ти отнемем? – тя продължи малко по-уверено – Мислех, че съм ти дала всичко, което имам...

  - Да, миличка. Всичко, което имаш и всичко, което съм искал, но – той продължаваше бавно да пристъпва към нея – сега имам неприятното чувство, че се опитваш да си вземеш подаръците обратно. Иначе защо ще казваш, че не ти пука за мен, а после ще бягаш из планините?

   Диана се бореше с паниката и с лудницата в главата си. Бързо трябваше да вземе някакво решение. Каква глупачка. Беше се оставила да я подслуша и проследи. Тя реши да действа „ва банк”.

   - Значи си разбрал, че си разкрит?

   Той се изсмя ехидно.

   - Не бях съвсем сигурен, но благодаря, че ме информира.

   Диана се прокле, че не беше по-умела в блъфирането, но покерът не беше силната ú страна. Въпреки това тя продължи.

  -  Тогава се досещаш на кого е хижата и защо съм тук? Иван очаква да му се обадя и ако не го сторя ще знае, че нещо ми е се случило. Така че не прави глупости и дай да се разберем като зрели хора.

   - С теб, скъпа, вече нямам какво да се разбирам. Сега животът ти ми принадлежи. Но виж „кучето пазач” е друга тема, с него ще има за какво да се разбираме.

   При тези думи той се хвърли срещу нея и с един светкавичен удар в челюстта я повали на земята. Диана мигновено изпадна в безсъзнание, а той потърси въжета. Когато се увери, че дори да се събуди няма да може да мръдне и сантиметър, доволен от себе си той взе телефона и излезе навън, за да изпълни останалата част от пъкления си план.

   - Здравей, Иване. Знам, че не очакваше точно аз да ти се обадя, но ще трябва да го преглътнеш.

   Когато чу интонацията на Християн и металните нотки в гласа му Иван бе обзет от силно притеснение.

   - Какво си направил пак? – с раздразнение попита той.

  - Аааа, „пак”... значи и ти знаеш за моите дела? Е, тогава, като толкова знаеш приготви се да научиш още нещо.

   Иван се извини на Зарев и се отдалечи от масата.

   - Слушам те!

   - Не само ще слушаш – изстърга гласът на Християн – но и ще изпълняваш, ако искаш отново да видиш драгоценната ти Диана.

   На Иван му причерня и той се облегна на прозореца.

   - Какво си ú направил, гад? – почти изкрещя той в слушалката.

   От другата страна на линията се чу зловещ смях.

  - Все още нищо. За сега просто лежи и си почива, но ако не направиш точно каквото ти кажа, нещата много бързо може да се променят. За това си отваряй ушите и слушай много внимателно -  повиши глас той - знам, че имаш генерално пълномощно от Диана, което никога не си използвал по предназначение, за това сега ще го направиш за мен.

   Иван побесня.

   - Никога!

   - Не бързай толкова. Понеже винаги си се бъркал, където не ти е работа, вместо да ни оставиш на мира да си живеем живота, сега първо ще подсигуриш моето бъдеще, а после, аз ще реша нейното. Така че избирай, тя е в твоите ръце.

   Иван трескаво мислеше. На всяка цена трябваше да спечели време, за да се справи със ситуацията.

   - В момента съм в много важна среща и поне трябва да се извиня на човека, че се налага да я прекъсна. Дай ми няколко минути да приключа тук, а после аз ще ти се обадя, за да ми кажеш какво точно се иска от мен.

   Християн не искаше да изглежда мекушав, като отстъпи пред това искане, но не му се щеше и да пренасили нещата, за да не обърка нещо за това каза:

   - Имаш пет минути! После не отговарям – и затвори.

   Беше сигурен, че Иван няма да направи някоя глупост. Знаеше, че се е справил отлично за това доволен от себе си спокойно влезе в хижата да нагледа Диана и да се подготви за по нататъшните си действия.

   Иван от своя страна беше извън себе си. За пръв път в живота си се чувстваше безсилен. Откакто изчете съдържанието на диска вече беше сигурен, че това подобие на човек беше способно на всичко.

   Той се върна на масата, припряно събра нещата си, а на въпросителния поглед на Зарев обясни, че се е случил инцидент в семейството и незабавно трябва да тръгне. Извини се и обеща в най-скоро време да се чуят, за да са в течение на развръзката с двамата мошеници. Буквално излетя от ресторанта и нареди на шофьора да кара към офиса на Симон.

(следва)