ХХІІ
... Пред нея в целия си блясък, ухилен до уши, но с някаква хищна нотка в погледа стоеше Християн.
- Здравей, Слънце – каза той, препречвайки пътя и за бягство, а гласът му звучеше като острие по ламарина – с теб май имаме да си поговорим за доста неща?
Той взе телефона ú, почти грубо я избута в стаята, затвори и пусна резето.
Диана беше обзета от паника и трескаво заоглежда за друг изход. Освен вратата имаше още два прозореца, но те бяха обкован с решетки от външната страна. Изход нямаше. Тя събра цялата си смелост и погледна Християн право в очите.
- Какво искаш? – гласът и прозвуча глухо, но решително.
Той стоеше облегнат на вратата и я гледаш с присмех.
- Какво искам ли? – тръгна към нея със заплашително изражение – Искам това, което с любимия ти пазител се опитвате да ми отнемете.
Тя се напрегна до крайност и отстъпи крачка назад. Гърбът и опря в стената. Паниката се засилваше, но някак си необяснимо продължаваше да се владее.
- Не знам за какво говориш! Какъв пазител и какво ...