ХV
... – Нали не сме се изгубили? – шеговито попита Атанас – оглеждайки девствената природа, в която навлизаха – Та тук сякаш човешки крак не е стъпвал...
Иван се разсмя от сърце.
- Не, не сме се изгубили. Просто тук е така. Един друг свят далеч от хаоса на ежедневието. Навремето баща ми го открил. Така и не разбрах как се е сдобил с терена, но решил, че тук ще построи тайна обител за отдих на семейството. Само най-близките ми хора знаят за това място и без да те обиждам ще те помоля да не споменаваш на никого за неговото съществуване.
Атанас кимна.
- Разбирам те напълно. Ако аз притежавах такова райско кътче също щях да искам да го скрия от света. Всеки има нужда от място само за себе си. Имаш думата ми, ще го прибавя към лекарската тайна.
Иван му благодари с поглед и плавно зави към хижата. Беше забравил за джипа, който все още стоеше в калта.
- По дяволите, трябва да се погрижа за колата. Но после. Сега да вървим в къщи. Колата спря пред портата и двамата мъже припряно прекосиха дво ...