Убиха го, да им изсъхнат костите, убиха го. Лежи захвърлен на една страна и не помръдва. Проснат гнил чувал в сос от евтина лютеница. Дръгливо чучело захвърлено по средата на мазето, никому ненужно и същевременно тежест за всички. Десетки очи бягат край бетонните стени, изплашени да преминат край зловещата гледка или да се спрат за миг дори на подозрителния съсед отляво. Бомбоубежището е пълно със страх и хора. Страх от смъртта и от хората. Кой го наръга в тъмното? Кой е следващият? Защо всички са се натикали в бункер и могат ли въобще да излязат от там?
Много въпроси и един единствен отговор – Head and shoulders – убий пърхота. И го направи, ако може преди да умреш в резултат на своята нечистоплътност и нетърпимостта на околните към нея, ще добавя като вметка аз. Това е положението. А иначе е Съботна скука. Диван, телевизия и реклами, които даже кучетата не биха ги яли. Въобще – умряла работа. Все познатите развлечения. Безстрастно си сменям каналите на телевизора и пуфтя тук-там от д ...