Убиха го, да им изсъхнат костите, убиха го. Лежи захвърлен на една страна и не помръдва. Проснат гнил чувал в сос от евтина лютеница. Дръгливо чучело захвърлено по средата на мазето, никому ненужно и същевременно тежест за всички. Десетки очи бягат край бетонните стени, изплашени да преминат край зловещата гледка или да се спрат за миг дори на подозрителния съсед отляво. Бомбоубежището е пълно със страх и хора. Страх от смъртта и от хората. Кой го наръга в тъмното? Кой е следващият? Защо всички са се натикали в бункер и могат ли въобще да излязат от там?

Много въпроси и един единствен отговор – Head and shoulders – убий пърхота. И го направи, ако може преди да умреш в резултат на своята нечистоплътност и нетърпимостта на околните към нея, ще добавя като вметка аз. Това е положението. А иначе е Съботна скука. Диван, телевизия и реклами, които даже кучетата не биха ги яли. Въобще – умряла работа. Все познатите развлечения. Безстрастно си сменям каналите на телевизора и пуфтя тук-там от душната жега. Потникът попива като гъба течностите и уютно поджваква при въртене. Няколко тлъсти мухи пърхат над подутото ми туловище и вдигат врява. Ударно затъпявам. А съм и руса по рождение, направо… моята е една … голяма и дебела – без развлечения, без сладки глезотии, без приятел, без пари за торта гараж, без шумна клюкарска свита, без интимни ласки, без шоколадови яйца и без мъжко гадже, ама никакво. Пълна дупка. Толкова пълна, че съвсем никой не иска да я посети събота вечер…

Деветдесет и четири килограма и осемстотин грама живо тегло – бремето на моя безгрижен живот… Генетична прокоба и хормонално проклятие – увиснал хомот на крехки женски плещи… а и аз съм човек…

Или поне ми се иска да бъда, ако обстоятелствата позволяват. Масажът на косата във фризьорския салон беше последния ми допир с доброто в човешкия свят, с магията на ласката изобщо. И все пак, колко му е да погалиш нечия глава, особено ако ти плащат да го направиш. Съществото от неопределен пол минаващо за коафьор съвестно си изпълни задълженията. Радвам се за което. Възражения нямам и не мога да имам. Така е винаги и навсякъде, накъдето и да се обърна все същото коректно и толерантно отношение. Ще повърна…

Обръщам се настрани в дивана и повръщам върху персийския килим. Тамън. Стана с идея по-шарен. Поне да беше от алкохол, а то… Нищо, имам твърд стомах, бързо ми минава. Ще преглътна и това унижение. Нося и на ядене и на пиене, истинска дама. От сой и с потекло. Създадена да дарява любов и да бъде обичана. Весела и с чувство за хумор. Рекламираща себе си с подобни оригинални излияния в сайтовете за запознанства и не на последно място, за срам и ужас, в Тянков ТВ. Истината понякога боли, но днес съм решила да стигна до край. Хмм, така ли? До ръба на дивана вече стигнах, остана да направя крачка напред и да цопна в собствените си мърсотии. А каква полза? Кой го брига къде се въргалям или с какво? Доказвам ли нещо, освен че съм зле? Да, това обезателно го твърдя и подкрепям с неопровержими доказателства, но света продължава да се върти и без моята скромна лепта към земната гравитация. Вече ми се гади, спирам. Не мога да задържам злите мисли и твърде престоялите храни в себе си, иначе рискувам да се пръсна. Неприятно положение.

Имплозия на супернова, смърт на една звезда, колко ефектно изглежда наистина? Бум и край. Лесно им е там горе. Пук и галактическото околие е премахнато от вселенската карта. Безболезнено и без излишни разправии. Да, ама при мен винаги е някаква мъка и излишен зор. И красив финал няма. Оставам си с позата и бутафорните фрази и си бутам канарата по пътеката. Или по-точно си влача телесата до аптеката, за да взема някакво хапче за корем.

В края на краищата излязох на вън и страшното премина. И вътрешностите някак ще се нагодят. С таблетка или без, проблемите намират своя отговор, добър, лош, някакъв. На чист въздух е друго, ароматите са разни, а небето и звездите се въртят над нестандартните ни фризури  и неволно разливат своята мъдрост под дебелите ни черупки. И отново следва продължение и лентата пак се търкаля по овехтялата, но цветна ролка. Кинофилмът продължава.