Искаш да ме уплашиш ли? Искаш да ме откажеш от теб? И как ще стане това? Та ти не ме изпускаш и за миг. Държиш ме в мисловния си капан. Ровичкаш в мислите ми. Мислиш ли, че аз не правя същото с теб? Забрави ли, че ти също се страхуваше от мен, защото съм вещица, защото мога да те изгоря, както изгарям себе си. Луд си – не го отричам – вече познавам лудостта ти. Подлуди и мен с действията си. Колко луда искаш да бъда? Колко дива и колко предизвикателна? Луд гений – това си ти. Да се откажа ли от теб? Искаш ли го или само ме изпитваш? Мъртъв ли си вече? Това думи от призрак ли са? Подаръци от мъртвец ли получих?
Не си мъртъв – знам го. Усещам те край себе си. Аурата ти оставя следи, които долавям. Плашиш ли се от мен? Ако отговорът ти е – да, знай че има защо? В словата ми има сила, която може да убива, затова не изричам клетви. Не проклинам никого. И пак те питам искаш ли да те пусна или искаш да играем? Ще те пусна, ако кажеш, макар че знам, че това ще коства живота ми. А ти ще живееш ...