История с имена
С близначката за първи път сме проплакали в родния край на майка ни – Лудогорието. До последно никой не е знаел, че сме две. Като по-нахална, сестра ми се родила първа и акушерката ахнала: ”Я, то имало още едно!” По това време баща ни бил запас и в писмо майка ни го помолила да избере една от двойките имена: Виждан-Вилдан, Айля-Лейля, Ширин-Шермин, Нихал-Зухал. Но в ония далечни времена комуникациите са били жалка история - нямало ни мобилни телефони, ни електронни пощи, ни скайпове... Един ден и те ще са демоде за идните поколения, защото бъдещето е на комуникациите по телепатичен път! И така, без да дочака отговор, майка ни избрала да се казваме Виждан и Вилдан. След седмица благополучно пристигнало писмо от баща ни, в което изказал предпочитание към първата двойка имена. Бинго!
В детската градина всички бяхме убедени, че името на сестра ми идва от „виждам”. Моите набори сигурно си спомнят една популярна игра с песничка: „Виждам те, гледам те, с теб играя аз сега...” Като я пееха, децата усмихнато поглеждаха към нея, а тя чак се изчервяваше от удоволствие. Аз пък се гордеех, че ми е сестра. Всъщност, Виждан в превод означава „съвест” и май има някакъв резон в тази работа. Като се замисля, не е ли съвестта, която вижда и оценява постъпките ни?
Дълго време мислех, че името ми означава „лунен лъч”, докато един доцент по лингвистика не ми разви друга теория. На изпита по езикознание направи подробен анализ на името ми, като стигна чак до санскритски и тържествено обяви, че съм Розичка. Бях си глътнала граматиката, но се успокоих и даже усмихнато му благодарих. Царица на цветята! Затова ли обичам най-много това цвете? Обзалагам се на една каса бира, че не съм пропуснала нито едно фото с рози в сайт „Откровения”! Жалко обаче, че теорията не излезе вярна – в един именник прочетох, че съм: „невинно новородено Божие чедо”. То, всички сме чеда на Бога, но дали сме невинни?... Хубави или лоши, такива имена са ни дали нашите родители. Известно е, че името влияе върху човека, както и това, че човек цял живот гради името си.
Един прекрасен ден ни се предостави рядката „привилегия” сами да си изберем имена. Невиждан експеримент в края на 20 век! Аз си избрах името Видана (от Вида). Даже предложих за благозвучие да прибавят едно „ л” и да ме наричат Вилдана. Обичам я тази буквичка – с нея започва думата Любов! Сестра ми си хареса името Жени, за да съхрани буквата „ж”. Майка ми Хатидже стана Елина, тъй като обожаваше руската актриса Елина Бистрицкая. Баща ми отсече, че ще се казва Стефан Стефанов Стефанов, за да не помни толкова имена. Едвам го убедихме да бъде Самуил, за да му казват галено пак Сами. Сега се шегувам, но тогава не ни беше до смях. И българските ми познати и приятели се чувстваха дискомфортно от този абсурд, който, за щастие, продължи само 4 години. Тъкмо се успокоих и един ден взеха, че ми смениха и пола. Преди години работих като експерт и направих запитване до Министерството на образованието, на което получих следния отговор: „Уважаеми господин Сефер, по повод на Вашето запитване...”
Какво ли още ще преживея ? Както казват руснаците: „ Поживем, увидем!”
Искрено ваша: Вилдан Сами Сефер
П.П. Между другото, Сефер означава "пътешествие". Дали да не захвърля всичко и да не запраша нанякъде?...
© Вилдан Сефер Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Ха-ха!!! Само така! Много исках да те поздравя е една моя любима група- Baba Zula. Любимата ми песен е Аман...или поне това се чува. Търсих я , ама не я намерих. Сигурно по друг начин се казва. Честно казано разбирам само Аман и съкращенията, но много ми действа, каквото и да пеят. Ако можеш, я намери. Поздравявям те с нея, все пак!
-
Тони, хич не обичам да ми се покланят, душа! Отдавна съм забравила този период от живота ми! Опитах се да напиша нещо сериозно и пак го удрям на майтап! Още по онова време се родиха много анекдоти. На турска сватба в едно село бил изпратен цивилен агент от Шопско да следи дали има турска реч и музика. После докладвал:" Всичко мина нормално, без никакви проблеми! Много мили и сърдечни хора! Даже накрая ме поздравиха с хубавата гръцка песен "YaktI beni"("Изгори ме"
"
Изсмяли му се: "Абе будала, това е турска песен!"
<a href=" http://www.youtube.com/watch?v=MqAr40LULyU&feature=related " target="_blank"> Песен >>> </a>
-
Срам ме беше тогава, срам ме е и сега, като чета това.
Великодушието ти е безценно, феичке!!! -
За теб, с поклон!!! http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=176956
-
болезнена тема и за засегнатите и за съпреживелите...
дано остане само в миналото...тъжно ми стана, мила Вилдан. -
Срамен период за България! Помня го много добре! Лятото на 1989-та беше най-ужасното за мен и дъщеря ми! А беше само месеци преди промените. Поклон пред паметта на загиналите, за които само близките им знаят! Заради безумието на политиците, деца пораснаха без бащи! Децата ни трябва да знаят и да не допускат това да се случва отново!
Но темата беше за имената, нали и при това хумористична, а не ми стана весело!
Обичана си, Вилдан! -
Имаше един стар виц по случая. Дядо Али го хванали да му сменят името и го попитали: "Какво име искаш? " " Пишете ме Альоша"- отговорил старецът. " Но защо Альоша?" - недоумяват милиционерите. "За да не ме викате още един път."
-
С обич!Мила пътешественичке и аз се кандидатирам!Чудо си!
-
хаха Аз се радвам, че съм била само зародиш, дори
май не съм била и зародиш по онова време, когато е било наложително да си смениш името на българско
Няма значение, важното е , че в момента всичко е наред
Иначе готина историйка, хареса ми Интересна е (:
А.. и имаш хубаво име (: -
Поздрави от Феята! Благодаря ви!
Марко, макар да не съм поръчков автор, ще си помисля върху предложението ти. Но не очаквайте политически трактат!
Таня, трогна ме, но не е възможно всички да ме обичат, защото:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=118071 -
Ти си просто нашата ФЕЯ!
Вилданче! -
Поздрав и от мен, Вил!
-
Невероятна си!
ГОЛЯМА СИ!
И за това всички те обичаме!
Разказвай ни Вилдан, а ние ще те слушаме! -
Да, можех да разкажа за тези събития от друг ъгъл...
Направи го.Разкажи.Ти поне умееш.По онова време никой нищо не знаеше и не смееше да пита.Длъжна си да го направиш, Фейче.Чакаме ! -
Благодаря ви! Темата за възродителния процес е болезнена и е събудила у вас някои спомени...Това беше време на терор и насилие/в контекста на цялостния комунистически режим/.Да, можех да разкажа за тези събития от друг ъгъл: например, за това как на един бурен педагогически съвет спасих ученици от изключване, обвинени, че задават "неудобни" въпроси; за това, че само аз и сестра ми помогнахме на моя колежка - майка на 3 деца, която отказа да се храни, след като мъжът й беше интерниран в Белене; за това, че съпругът на сестра ми беше интерниран в Плевенско... Но това щеше да бъде друг разказ и нямаше да е хумористичен. Възродителният процес е само част от темата за имената в този разказ. Опитах се от дистанцията на времето да надскоча нещата и да се надсмея над човешката глупост, стигаща до абсурд. Мисля, че смехът също е оръжие.
Римпо, ти не си луд, ти си гений! Верно, няма много голяма разлика между двете ... -
Било е - минало е!!!
Останали са само спомените - къде добри, къде лощи, но пък живота трябва да продължи!
Та така... живей и бъди здрава и щастлива!
А ние си те обичаме с всичките ти имена, мила Вили!
( Вилдан, Феичке, Розичке... )!!!
-
Бях меко казано озадачен, след като видях, че публикацията е в раздел „Хумористична проза”. Да, наистина в началото има известни забавни моменти , като този с писмото, с телепатията в избора на имената ви, със спомените от детството ви. Но те доста бързо отстъпват на заден план, когато започваш да разказваш за смяната на имената. От дистанцията на времето нещата може и да не изглеждат толкова драматични, но в онези години това далеч не беше така! Не случайно почти всички преди мен са коментирали именно тази част на разказа ти, дори не точно коментирали, а са разказали своите спомени от онова време. Неминуемо и в мен се надигнаха някои позадрямали спомени...
През 1984-1985 като студент работех на един строеж в непосредствена близост до Пето районно на милицията в София. Общо взето строежът се беше надвесил над задния двор на управлението. Една слънчева януарска сутрин бяхме изненадани от необичайното оживление в иначе пустия милиционерски двор. Дворът беше пълен с милиционери в пълно бойно снаряжение – мешки, каски, манерки, дори им бяха раздали и калашници! Два автобуса чакаха да ги откарат нанякъде. Имаше някакъв инструктаж, речи и т.н. По едно време отвориха вратите на двора и пуснаха жените и децата на милиционерите да се сбогуват с тях. Настана пълен хаос – жените плачеха, децата пищяха, мъжете пушеха нервно, като капак на всичко по радиоуредбата пуснаха Марша на славянката... И всички онези драматични сбогувания, които бях гледал по филмите за войната, в онзи момент ми изглеждаха като невинна закачка в сравнение със случващото се. Нямаше шега - хората просто бяха изпращани на война! Не някъде другаде, а в Родопите! Гледахме надвесени от строежа и не вярвахме, че това се случва в България през 1985-а! По някое време трябва да са ни забелязали отдолу, та дойде някакво цивилно ченге и ни заповяда да се скрием някъде и че този ден няма да работим. Е, скрихме се... Бригадирът - стар Трънски майстор, който се оказа, че е бил и фронтовак по време на Втората световна, си спомни ужасът на войната и ни разказа истории от онова време. Единият от колегите студенти пък беше от Кърджали и също ни разказа, как най-добрите му приятели в училище са били турци и как се притеснява хем за тях, хем за близките си, които години са живеели в мир и разбирателство със съседите си. Останалите мълчахме и пушехме...
По онова време във ВИАС имах колега мюсюлманин на име Васфедин. Много свястно момче, разбирахме се чудесно! Всички и преди това го наричахме Васко, но когато официално смениха името му на Васил, и когато му се наложи да си вади нова студентска книжка, да обикаля преподаватели и да събира подписи и оценки за минали години, та тогава странно как, но дълго време не можах да си пречупя езика и отново да се обърна към него с „Васко”. Все имах ужасното усещане, че ако го нарека така, дълбоко ще го засегна...
Месец след онази случка дворът на милиционерското управление, до което работех, отново се изпълни с глъч. Този път радостен! Съпругите и децата отново бяха там и посрещаха мъжете и бащите си. Прегръдки, целувки, сълзи... Слава Богу всички се бяха върнали живи и здрави. А ние - студенти и майстори отново се бяхме надвесили по прозорците на строежа, гледахме и тайно се надявахме, там откъдето идваха, всички също да са живи и здрави...
Извини ме, отплеснах се!
Поздрав за разказа ти и за това, че ме накара да си спомня! Някои неща не трябва да бъдат забравяни! -
Последното ти превъплъщение, Фея, най-много ми хареса
И няма да тръгваме, а ще летим!
Друго си е да си имаш връзки с феи
Направо си е телепорт
За съжаление (тук вече са го цитирали, Айнщайн), остава само човешката глупост да е безкрайна...
Прегръдка, Вилдан!!! -
Където и да отидеш ще радваш хората с присъствието си и словото си.Прегръщам те от сърце,прекрасна Вилдан!
-
Вилдан, и на мен не ми е смешно, съжалявам! Но ще се усмихна с теб! Поздрави!
-
Ееееееееее, Дарчееее......щом дами канят
-
Сакън недей!!! Да не хукнеш по Америка сега, ей!!! Сега ще разкажа един виц отностно безумието със смяната на имената. Дошъл ред на Сали да си сменя името. "Как ще се казваш?" - питали го. " Златни пясъци" - казал Сали. "Е как Златни пясъци, бе? Не може!!! Какво е това име Златни пясъци??? Къде си чул някой да се казва така??? Златни пясъци не може!!! " Е как да не може бе??? Щом Айшето се казва Албена, аз защо да не се казвам Златни пясъци!!!"
От разказа ти обаче и на мен не ми стана смешно, защото и аз си спомням онова време!!! В него обаче открих нещо, което на никой не му е минавало през ума. Това е защото само луд човек като мен може да го забележи и така да го навърже!!! ВИЛДАН СЕФЕР(няма нужда да ставаш Вилдан - "Лунен лъч", Сефер - "пътешествие"!!! Тоест "пътешествие по лунния лъч", тоест "лунен пътешественик", тоест Майкъл Джексън (който за жалост вече го няма и го погребват утре 
) И като прибавим розата - Кралицата на цветята и я обърнем в Краля на поп - музиката и асоциираме животът му с роза - прелестен, красив, но и изпълнен с бодли и болка!!! Хммм.....верно съм луд!!! Поздрав -
Скъпа Феичке, така и трябва - с усмивка да гледаме глупостта във всичките й форми!
А мен тогава ме сваляше един млад хубавец, аха-а...но каза, че ще пътува по "възродителни" дела и ...дотам беше
Това е един от пропуснатите мигове, за които не съжалявам!
-
След толкова промени, пак си се осеферила де! Поздрав!
-
Здравей Вилдан Сами Сефер, скъпа Феичке!!!
-
Здрасти!
Когато в село слязоха първите помаци от Родопа бяхме още деца, играехме заедно, биехме се заедно, правихме бели заедно. После дойде Покръстването - хем тъжно, хем бях по своему щастлив, щото дясната ми вечно седеше до козирката за поздрав: Мерхаба Адаш!
И още нещо ще река: Не съм срещал през живота си по-скромни и по-уважителни хора!
И трето: Кандидат снаха ми е туркиня - обичам си я!
Бъркаш ми в душата с това, отивам да изпия един кескин-тютюн, а ти и цялото ти домочадие бъдете живи и здрави!!! Зем. -
Ти си Слънце!
Другото е тъжно,но аз те обичам! -
Добро утро! Благодаря ви!
Къде да ходя, като съм на курс по English! То, моето е "гладна кокошка просо сънува"... Лека и успешна седмица на всички (включително и на мен)! -
След като си намерила сили да се усмихнеш на всичко това, мога само да продължа да ти се възхищавам. Вярвам, че няма да заминеш за дълго, Феичка. В противен случай, много ще ни липсваш.
-
Божичко!...Защо ли не ми стана смешно и на мен, а, Вили ?....Каквото и да е името, не то прави човека според мен - важно е какво се крие зад името! А....,между другото,когато тръгнеш, отбий се в Добрич-обещала си ми!
-
Хей ,Розичке!
феята на Розите
Розовата фея!!!
Феята Роза
Феята Розалия
УХХ, че е хубаво
Фей , знаеш ли, че на немски език wild-значи див
така, че Wildan- може и да се преведе като Дивата Фея
хах !! феята Дива
прегръдки, която и да си..Вилдан
името и религията са дрехите, с които обличаме хората, за да ги различаваме, незнайно защо...може би защото просто адски много си приличат -
Съседката ни, леля Сехер я преименували на Силвия. Скоро го разбрах, за нас тя винаги си е била леля Сехер. Безумие някакво. Разбирам да е по желание, но насила - не!
Разрешавам ти за запрашиш на някъде, но не за дълго, чу ли?! Фея никой не може да ти го смени и да иска!!! -
решаваме в крачка, а?
-
ОК!
-
де тръгваме, Фей?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
